За едни „Раци” е съвременна притча за оцеляване. Други виждат във филма сблъсък със смъртта, в който с нова сила се усеща живота.

„Раци” е и анализ на поколението с погубени илюзии...

Непосредствено преди мащабната прожекция на филма на Иван Черкелов, който ще гостува в 22 града едновременно, зрители разказаха първите си впечатления от продукцията.

Мненията са на продуцента Асен Владимиров, художника Георги Тодоров - Жози и режисьора Лилия Абаджиева.
Този път тримата влизат в ролята на зрители, а не на критици.

Ето и какво са споделили те.

Асен Владимиров: „Раци” е съвременна притча за духовното оцеляване, филм за приятелства и предателства: истеричен, жесток, болезнен, абсурден. Но и нежен, състрадателен, талантлив, умен - един филм, който изрича на глас въпроси, които обикновено задаваме на самите себе си.

За първи път го гледах на фестивала в Карлови Вари. Дойдох в последния момент преди прожекцията. Оказа се, че няма места, така че ме настаниха в ложа (киното - бивш театър, в бароков стил, не бе много подходящо за филм като „Раци”.

Гледах и филма, но и зрителите, главно чехи. Когато накрая салонът заръкопляска се почувствах горд: ето на, разбират ни. Сякаш бях участвал в правенето на този филм. Но от друга страна, емоцията, която бях изпитал ме направи подозрителен към собствените ми възприятия. Затова отидох да видя „Раци” още веднъж, в един „небароков салон” в София. Хареса ми пак. Даже повече от първия път. Признавам: рядко ми се случва.

Георги Тодоров - Жози: Раците,техният глупав инстинкт вкопчващ ги в примамката... Не сме ли ние самите като тях, когато „лапваме”по измамната реалност – това е всъщност цялата метафора на заглавието на филма и неговото начало.

Тя е по-скоро практическа, отколкото теоритическа. Защото се опитва да ни разкрие материалната реалност, която всички ние преживяваме и виждаме около себе си, като илюзорна подмамка, като фалшиво reality show – място, където самовлюбени циници, неинтегрирани в нито една ценностна система, се борят само за едно - на всяка цена да станат богати и преуспяващи...

Няколко причини ще откриеш, заради които си е струвало да видиш този филм. Вярвам, че си над нивото на тези, които прибързано ще си кажат, „К'во да им гледам на такива филми, които само те тормозят.” Така е, карат те да мислиш, мръсниците...

На финала на филма почувствах нещо: когато загубим някого, у нас често възникват смесени чувства – сблъскваме се със смъртта и същевременно... с нова сила усещаме живота.

Лилия Абаджиева: Иван Черкелов ни накара да привидим в българското кино начин или средство чрез, което да разбираме собствения си живот и дори да се вдъхновяваме от него още с филма си ''Парчета любов''.

Тогава той говореше с езика на едно поколение, което вярваше че може да промени света дори през болките и терзанията си; идеалите, приятелството и любовните инцести.

Сега с филма ''Раци'' Иван Черкелов анализира поколението с погубените илюзии. Любовта вече наистина е на парчета, но те вече не могат да бъдат слепени, за да се стигне до усещане на оцелостяване на личността или дори до привиждане на смисъл в живота ни.

Режисьорът ''захвърля'' героите си в един свят на невъзможност да бъде подреден, оставя ги да се борят за материалното си оцелявне. Те вече са забравили някаде по пътя ценностите, които можеха да удържат стойностите на онова романтично, вдъхновено и вдъхновяващо поколение отпреди 20 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова