Култовите български банди "Хиподил", "Контрол", "Ревю" и "Нова генерация" се събират за исторически концерт на 21 април в "Арена Армеец". Легендарните групи, основоположници на българския ню уейв и пънк рок, и създатели на ъндърграунд културата от края на 80-те и 90-те години на 20 век, ще зарадват хиляди фенове с оригиналните си състави, както и с новите си попълнения.

Може да звучи тъжно, но в този си вид това ще е първият и последният концерт на групите.

"Контрол" ще отбележат 30 години от създаването си, на сцената ще се качи и фронтменът Кольо Гилъна. За историята, тръпката и защо се обезличи музиката ни - Гилъна пред Dnes.bg.

Преди няколко години заявихте в свое интервю, че "Контрол" трябва да се зачеркне с дебел флумастер. Какво ви накара отново да се съберете на една сцена?

Провокира ме най-вече Светльо от "Хиподил", който освен добър музикант се оказа и доста убедителен промоутър. С 5 изречения ме нави да изпълня три песни. Още повече тази година правим 30 години от създаването на "Контрол" и доколкото си спомням това стана някъде на 15 април 1988 г. Явно е, че няма да има самостоятелен концерт, но пък феновете ни ще могат да празнуват с нас в "Арена Армеец".

Мотото на концерта е "Въпреки всичко"...

Мотото може би е за последен път да се качим всички на една сцена. И май това се отнася за всички групи. След 5-6 години да се направи такъв концерт, тогава ще сме на 60 - ще е малко смешно. 

От друга страна песните ви се превърнаха в хитове и хората определено ви искат на сцената.

Така е, когато нещо е запазено и консервирано по правилния начин то си остава търсено. Предполагам факта, че ще се съберем в оригиналния състав, ще предизвика интерес.

Казвали сте и преди, че енергията ви не е същата и трябва да се дава път на младите. Виждате ли ги тези млади?

Честно казано - не. Не виждам някоя група или изпълнител, която да те грабне с оригиналност, с текстове, с присъствие на сцената. Всичко е прекалено комерсиално и сухо. Поне моето наблюдение върху цялата българска музика е такова. Кажете ми вие? Всички се сещат за по-стари групи. Може би е било такова времето, песните ни бяха истински и имаше срещу какво да се протестира.

Толкова ли няма за какво да се протестира днес?

В момента има толкова много неща, можеш да се заринеш от гадория в нашата държава. Можеш да събереш песни за цяла дискография, не за един албум.

Защо не се случва, все пак музиката е един от инструментите за протест?

Няма го импулса, може би и желанието. Младите хора са заляти с информация от интернет. Това е хубаво, но ги прави мързеливи. Ние навремето нямахме нищо, слушахме криминално чужди радиа. Да чуеш рок група си беше революция, дори сръбска. Сега има абсолютно всичко, което пречи да мислиш революционно и да направиш нещо оригинално. Но не оригинално в някакъв личен смисъл, а да остави диря след това. Хората да го оценят като нещо смислено. Трябва ни едно Синьо кафе, един "Кравай"... Места, на които навремето се събирахме, обменяхме информация и бяхме сплотени всички музиканти. Сега това го няма.

Текстовете също нямат истинските послания...

Не знам какво се случва. Не мога да направя кой знае какъв анализ, трябва да призная, че и аз отдавна се отдръпнах от активната музика. И нямам наблюденията кой какво прави.

Кои от вашите послания са актуални и днес, а може би и останаха неразбрани?

Всичките ни текстове остават актуални и днес- и "Най-щастливият ден", и "Бий хлапето", и пародиите с "Леле, како"... Тези текстове и музика са надживели времето си по някакъв начин.

Казахте, че сте се отдръпнал от музиката, но всъщност възможно ли е?

Не, не е възможно. Като казвам раздяла и отдръпване, имам предвид, че не се занимавам активно с музика. Ако човек прави нещо трябва да бъде на 100%, да не кажа - на 200. Ако се занимавам с музика това трябва да е заело цялото ми съзнание и време - в създаване на песни, изпълнение, пърформанс. Вече сме на такива години, че всеки си има бизнес, занимава се с нещо странично. А когато не влагаш всичко се получава половинчата история. Трябва да го направиш на теб да ти хареса, да ти е готино - тогава и публиката ще го хареса.

Не искате да ви завърта тази музикална машина отново?

Няма как да ме завърти, а тя наистина е сериозна машина. Даже съвсем наскоро получих покана от "Терминал 1" за концерт с КГБ и му отказах по няколко причини - първо не мога да събера тази група, второ трябва да се правят едни велики репетиции и трето - какъв е смисълът от подобен концерт? Излизаш, свириш 1 час и след това какво? Хората се кефят, ти се кефиш и следва пак, и пак... Машината отново се завърта!

В тази връзка: Какъв е смисълът на предстоящия концерт? Носталгия или искате да кажете нещо на публиката?

Тези групи се събират в оригиналните си състави, което е събитие. Както споменах вече - "Контрол" прави 30 години и този концерт не е толкова голям ангажимент. Това ще бъде шоу, на което всички трябва да се забавляваме - и публика, и музиканти.

Ако трябва да се върнете през тези 30 години - кой е най-щастливият ден на Кольо Гилъна?

Адски много са, но ако трябва да посоча конкретно - раждането на двете ми момчета. На сцената остават хубавите спомени от два много големи самостоятелни концерта в "Универсиада". Създаването на всяка песен, всеки албум, после тръпката дали ще го хареса публиката и дали ще се продава - това са щастливи и незабравими моменти.

Един контра въпрос на леещото се щастие - жив ли е българският пънк?

Не знам групите, които свирят в момента. Може да е жив, може да не е. Нямам наблюдение над музиката в България. Последните ми любими групи са Ъпсурт и Уикеда. Групи, които могат и имат какво да кажат. Последните мохикани, които оставят нещо след себе си.

На финала - какво искате да кажете на феновете, които ще дойдат на концерта на 21 април?

Да дойдат и да си направим як купон. Като за последно!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: Александър Попов

• контрол
• Кольо Гилъна