Само един кандидат се яви на изборите за кмет на старозагорското село Трояново. Калоян Колев, настоящ кмет на селото и кандидат на БСП, спечели може би последните местни избори в селото.

Той събра 94.06% от вота на местните, докато 5,94% от хората в селото избраха опцията "Не подкрепям никого".

Макар да избра кмет, Трояново на практика няма бъдеще. Жителите на селото, заедно с тези на съседното Бели бряг, трябва в близките години да бъдат изселени, за да се разширят рудниците на "Мини Марица-изток''.

Двете села са разположени в непосредствена близост до минните работи на рудник "Трояново - север", който е един от основните доставчици на въглища към близките тецове. Без изселването на тези села в близко бъдеще е невъзможно да се развива рудника, а от там и да се доставят въглища за централите за бъдещата им дейност.

В зависимост от производствена програма на рудник "Трояново - север" за добив на лигнитни въглища, която е в пряка зависимост от нуждите на българската енергетика, достигането до хигиенната зона от 500 метра на село Бели бряг се очаква да се случи след 2023 година, а за село Трояново - около 2035 г. Това означава, че няколко години преди това вероятно селата ще бъдат напълно заличени. Кога точно обаче никой не знае със сигурност.

През февруари жители на двете села излязоха на протест в центъра на София, недоволни от обезщетенията, които ще получат за имотите си, които трябва да напуснат. Всъщност, голяма част от имотите вече са изкупени, а живеещите в тях са получили право да живеят в къщите си още няколко години.

През 1948 г. в селото пристигат минни специалисти от Димитровград, които започват изследвания на бъдещия Източномаришки комплекс. В резултата на това започва изграждането на първия в България открит въгледобивен рудник – рудник "Трояново-1". Именно това води до буен растеж и живот за селото – за броени години там са построени 35 жилищни блока, като населението на селото в края на 60-те години, както и през 70-те и 80-те, достига близо 5 000 души.

Трояново се превръща в процъфтяващо промишлено селище. Построени са нови сгради – на кметството, ново училище, детски градини, детска ясла, поликлиника, културен дом с голяма библиотека и киносалон, работнически столове, стадион, плувен басейн, магазини, книжарница и аптека.

В селото има и голямо поделение на Транспорти войски, с над 2000 войници. Така и военните спомагат за разрастването на селото. В началото на века обаче, със закриването на Войските на Министерството на транспорта, и казармите запустяват.

Днес в Трояново са останали малко над 400 души. Дори детската градина и училището са закрити. За културния живот от 70-те и 80-те и дума не може да става. Малко над 400 са и избирателите, които могат да отидат до урните. А ако след 4 години населението на селото падне под 300 души, което почти сигурно ще се случи с оглед на това, че хората вече напускат селото, местните повече няма да избират кмет, а ще чакат да им се назначи кметски наместник от Раднево. До денят, в който Трояново ще изчезне от картата на България, погълнато от рудника, донесъл по ирония на съдбата най-хубавите години на селото.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• местни избори
• Стара Загора
• село Трояново