Не се интересувам и не разбирам от футбол и не знам как да го обясня, но когато научих за смъртта на Трифон Иванов, ми стана много тъжно. И до сега от време на време като се сетя, ме стиска гърлото. Може би просто защото се връщам в онази 94-та, когато бяхме млади, диви и щастливи... А може би просто защото на това мъжко момче сърцето му беше на място! Въпреки че, по ирония на съдбата, точно от сърце си отиде...

Бях в казармата лятото на 1994 на мача с Германия не можахме да се разберем кои да стои на портала и оставихме вратата отворена за да гледаме мача в Селото. Няма никога да забравя как един от местните не спираше да повтаря Спокоино Трифон Иванов е там няма да ни вкарат гол.Поклон пред паметта му ...

радко чета нещо толкова хубаво и истинско от български журналистбравои благодаря

Не не беше там пратил телеграма !Зает е с важни държавни дела касаеще просперитета на народа.

Трифон Иванов - спомен от миналото... Минало, изпълнено с надежда за по-добро бъдеще...Настоящето - тъжна картинка, с перспектива за още по-тъжна картинка вбъдеще...Е как да не заплачеш...?!

Искам да ви кажа , че тази помпозност и величие след като човек умре е само едно лицемерие . Разбира се , че е жалко такъв свестен човек да си отиде толкова млад . Питам обаче къде бяха всички тези хора да почетат великия футболист и човек , когато беше жив . За сравнение , в Англия кръстиха трибуна на най великия треньор на МЮ , а сега и на Боби Чартън , докато са живи и се наслаждават на признанието . Така се прави от великите нации и държави , а при нас само лицемерия и нищо друго .

Страхотна статия.

Най-големия футболист Б.Борисов беше ли на поклонението?

Отбора ни от 94 беше велик. Истински българи - можехме да паднем от всеки НО можеше да бием и световния шампион. Нямаше тактика /организиран хаос/ имаше страхотни индивидуалисти които можеха и вършеха чудеса като са на кеф и имат ден. Много ни радваха тези момчета.

Помня, че слад мача с Аржентина видях изгрева на слънцето. Вълнението беше толкова голямо, че не заспах до сутринта. През деня на най-силната жега "преигравахме" мачовете от предния ден. Това беше българското лято... Дори след мача с Нигерия казвах "Този отбор е непобедим. Просто няма кой да ни бие". Трифон винаги ще е част от моето детство.

Не знам на коло години е авторът, но искам само да отбележа, че точно през 1992-ра година, във всички махали имаше детски игрища по футбол, а не прашни поляни. Сега няма нито поляни, нито игрища.Иначе Трифон беше забравен от всички. Сега като почина /лека му пръст/ се сетиха за него. Типично по български.

Много силна статия направо се просълзих ! Сбогом ТУНЬО и ти благодарим за всичко !!!!!! Гордея се и се радвам че преживях онова лято 1994г.

До скептикаСкептик ли си, епилептик ли си, прилеп ли си, се тая, но да говориш. че тези успехи са били плод на късмет и еуфория... значи няколко неща или че си природно ограничен в мозъчния си капацитет, че си на под 19 г. или просто разбираш от футбол колкото от квантова физика, примерно! Това е бил и още е най-силният ни отбор ЕВЪР! Всеки един беше играч от световна величина, играещ в световнопризнати отбори - Барса, Валенсия, Порто, Спортинг и още, и още... А ти, ти си поредният драскач...

Благодарим ти, Трифоне, че живяхме в едно време с тебе и ти го направи вълшебно през онова далечно лято в САЩ ! Почивай в мир !

Невероятна статия.Въздейства на всички еднакво-поздравления, авторе!Лека му пръст....бих дал всичко, за да си направя BACKUP -1994г....

Уважението към Трифон е всеобщо и обяснимо!Той нито веднъж не наруга някого. Говореше само за добро, за това, че футболистите трябва да играят за Българи с всички сили, за младите, за това как футболът трябва да носи радост на хората. Освен голям футболист Трифон беи един много добър човек! Поклон!

На мача с Германия бях пазач в едни складове - заключваха ни отвън през нощта и пикаехме в една кофа като арестанти. От радост изкъртихме решетките и гледахме как народа развяваше знамената. Велики моменти. В нашия живот няма да се повторят. Забранете сегашния "футбол" и направете аматьорски отбори по квартали и градчета. Пуснете нашите си момчета да играят и да ни радват. Това дето се практикува сега не е спорт а далавера за 100-200 човека около футбола което отврати всички ни.

Чета статията и коментарите и нещо е заседнали в гърлото ми и не мога да обеля и дума.Плаче ми се хора, плаче ми се за Трифон, за онова лято,за онова време, когато цял един народ беше едно в радост и тъга.Футбула беше истински , музиката беше истинска, живота беше труден, но и той истински и най-вече ние бяхме истински.Бяхме ЕДНО.Благодаря на автора и на всички вас непознати, че тогава бяхме заедно!Почивай в мир, ЖЕЛЕЗНИ ЗАЩИТНИКО на цял един народ!!!

Трифон Иванов беше и винаги ще си остане Велик футболист! Освен 94-та, си спомням 96-та в Рапид. Подлуди Виена тогава, беше просто уникален. Рапид стана шампион на Австрия и стигна до финал на КНК тогава. Трисфон създаваше проблеми с дисциплината но тряньорите не знаеха какво да го правят, искаха да го наказват, но нямаше как, той правеше невероятни мачове. Беше и остана любимец на публиката. Австрийци са ми казвали, че за тях той е най-добрия либеро на Рапид за всички времена.Мир на праха му

До Анонимен 57главата ти може да мине покрай кракът ми но няма да я пропусна бъди сигурен - да видеш колко съм скиптичен и аз---Не се и съмнявам - затова много акъл не се иска ! :)))