Не знам за вас, но аз искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на автора на статията, защото макар и за миг успя да изтрие последните 22 години и ме върна пак в най-шеметното лято в живота ми! Онази емоция не може да се сравни с нищо!Обаче най-голямата ми благодарност е към футболистите, които ни подариха това изживяване! И разбира се към Трифон който беше важна част от магията на лято на 1994. Без него, нямаше да е същото! Благодаря!

Великолепно написано Иначе , Бог да прости този голям български футболист - ТРИФОН ИВАНОВ

Най-сетни нещо истинско.чудесно.Мерси за спомените. Трифон о помня го не обръснат силен решен на всичко за победата.Няма друг такъв.Всички казват легенда -да може би за мен беше човек честен първичен българин от тези дето вече намаляват страшно бързо.Поклон железни защитнико.Почивай в мир.Ще живееш в сърцата ни защото истинските хора не умират!!!

Случайни неща има , но не и безпричинни.4-ти в света не се става само с късмет. Да Господ ни погледна на Парк де пренс, но за по малко от години обрънахме ДВА ПЪТИ ГЕРМАНИЯслед като тя водеше в резултата (по време на квлификациите за Евро 96 водехас 2-0!) , Единият път бяха световни, вторият станаха Европейски. Колкото до Англия 96 имаме отменен редовен брилянтен гол на Стоичков с/у Испания и нагъзване на Румъния срещу Испания за 1-1 заради което отпаднахме. Виж голът на Амор и пак ще говорим.

94-та... Времето на Жан Виденов, 97 - времето на хиперинфлацията Добре, че го имаше футболът иначе щяхме да бъдем смачкани и духовно. Не е било случайно.

Прекрасно написано. Аз съм малко по-голяма от автора и съм момиче, но това няма значение, защото и аз ставах онова лято в 2 часа посред нощ, а после до сутринта оставах на балкона (не ме пускаха на вън заедно с тълпите, защото бях само на 12) да гледам радостта на хората по улиците. Беше велико! От тогава се влюбих във футбола, че и до днес. Нищо, че съм жена и вече съм на 34, но онова лято, ех онова лято... то ще си ми остане като най-скъп спомен и се надявам да изживея още едно такова.

Страхотна статия.Спомените от 94-та са най-доброто сбогуване с Трифон.Мир на праха му.

До АнонименКакъв ти Брежнев !!! Кьорав човек нямаше да излезе ,ако не изкарваха хората насила !!! А тогава още от сутринта се бяхме залепили за телевизорите да гледаме момчетата от САЩ 94...

ЕЕЕххх ...94-та и аз бях на 12, и аз като другите ритах пред блока, и аз като всички се вълнувах. И си спомням как баща ми казваше за Трифон Иванов - "Гледай го железния войник. Никой не може да мине през него"!Поклон пред паметта и подвига на големия спортист и човек Трифон Иванов!

Поклон! С Трифон Иванов си отиде и част от нас. Всички сме докоснати от тази загуба, независимо дали го съзнаваме или не!От 13.02.2016 г. чета почти всичко свързано с него НЕ открих нито един злонамерен или отрицателен коментар. Истинските хора остават вечно и се помнят с добро!

Перуци кога ще го последва? Гадовете не мрът лесно!

С гаранция си пие виното със Свети Трифон!

Благодаря за прекрасното сбогуване с Трифон Иванов! Той го заслужава, и не само това.Да, всички бяхме деца през 1994 г., но и бяхме обединени, национално горди и щастливи. Колко са хората, които ни донесоха подобни изживявания в нашия живот, на колкото и години да сме на 10 или на 90 ...? Не съм фен на футбола, но съм отгледана от баща маниакално привързан към тази игра. Единственият период през който съм се интересувала от футбол беше след елиминирането на Франция за световното и цялото светов

Za shto mi iztrihte komentara ? iPhone nqma latinica!

Още 94-а година бях казал (тогава - прогнозирал), че всичко постигнато от т.н. "златно" поколение е просто една голяма, огромна, гигантска.... случайност! А едно явление е случайност, когато то не се повтори за даден времеви интервал. Е повтори ли се?! НЕ! Същото "златно" поколение след това не успя да направи абсолютно нищо - нито на европейското 96-а, нито на световното 98-а... абсолютно нищо!Разбирам, че българите имат нужда от помпане на самочувствие, ама от футбола да "помпаш" е глупаво!

Като кацна самолета и .... 50 хиляди на стадиона и 50хиляди по пътя до стадиона.... Той Брежнев навремето не е посрещан от толкова народ.....

Един велик футболист си отиде...Поклон !!!

Sichko e poveche ot istina,samo kojen Striker ne sum vijdal!Bqha gumeni

Не мога да повярвам - след толкова време прекарано в тоя сайт, най после виждам една смислена статия, която колкото повече четеш, толкова повече те радва. Помня тези времена, 94-та година. Наистина държавата се тресеше от силни емоции след всеки мач, след всяка победа на Пеневата чета. Хората наистина празнуваха и плачеха от щастие, бяха единни. Тогава и единствено видях българите обединени, заедно във всичко... а когато кацна самолета от САЩ и отбора слезе по стълбичката, хората полудяха от кеф

До Анонимен 5Стоичков, Лечков, Сираков. Други като Трифон си останаха каквито бяха 1994.----Какъв наивник трябва да си, за да проектираш желаното за реалност !? Нищо такова няма в действителност, а точно обратното.