.... защото при гол всичко живо крещи "ГОЛ" и този тътен от хиляди гласове и викове ще събуди и умрелия, и Господя! ПОКЛОН ПРЕД ТРИФОН! Запечата вратата на България в най-важните мачове - Гърция, Аржентина и Германия! Разбира се не сам, но той имаше огромна роля Тези отбори, 2 от които са световните шампиони на последните 2 първенства не успяха да ни вкарат гол от игрова ситуация! ПОЧИВАЙ В МИР, ТУНЬО! Ще те помним винаги какъв мъжкар беше, добряк, веселяк, нормален, свестен и честен човек...
Като се сетя какви лъвове имахме за футболисти и как мачкаха наред ,а сега като ги видя с татуси ,гелове ,селфита и с разни певици новата генерация футболистчета и ми се отщява и спорт и всичко.Бяха си преди всичко мъже ,а Туньо най -големия от тях
Благодаря ти Красимире, за това пътуване назад във времето, за силните емоции които изпитвам в момента. Аз ще се постарая моето дете да почувства това кето чувствам аз и да научи за Трифон Иванов и всички останали от това незабравимо детско лято.
Мача с Аржентина. Часът е около 3 часа през ноща. Целият квартал гърми от звука на телевизорите. Навсякъде се гледа мача... Ако някой иска да спи едва ли ще може, защото звукът от мача ще го преследва и в леглото. Не че слушат силно хората, но телевизорите са толкова много, че коментаторът се чува навсякъде - и по улици, и по градинки, и по апартаментите. Ако си на улицата и се разхождаш, то спокойно ще слушаш какво се случва на терена. Няма начин да пропуснеш каквото и да е, особено пък гол...
Хубаво е "Днес бг" поне наред с материалите си за Туньо в тези дни да бяхте "ПРОПУСНАЛИ" публикацията за перверзията на Николери. Двамата за от различни галактики. Единия живя тихо , скромно, малцина знаеха семейната му биография , докато на Божинката на показ са всичките му интимни партньорки за подражание на малките може би. Така не се прави журналистика. Все пак трябва да се отделя зърното от плявата. Може би някой ще кажат , че живота си е на Божинов и може да прави какво си иска.
Тръпки ме побиха от тази статия, 94-та бях на 12 , и всичко беше точно така както е описал автора! През очите ми минаха моментите, как след всеки мач на националите се събирахме под балкона на Красимир Балъков със знамената и пеехме химна, а отгоре баща му ни махаше и се радваше заедно с нас.
със сълзи на очи се сещам за тези моменти наистина както е описано в статията беше така, просто незабравимо беше и който не го е изпитал не може да го разбере...........
Харесвал съм винаги това качество на Трифон - винаги е казвал "ние", а не "аз". В негова чест, ще публикувам състава на България, както самия той каза при Слави през 2002г. - "да не забравяме никой".Михайлов, Кременлиев, Трифон Иванов, Цветанов, Хубчев, Янков, Костадинов, Стоичков, Лечков, Сираков, Боримиров, Пл. Николов, И. Йорданов, Б. Генчев, Н. Илиев, Киряков, Михтарски, П. Александров, Георгиев, Балъков, Йотов, АндоновПоклон пред паметта на Трифон Иванов!
Вместо сбогом