Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Филмът „След Апокалипсиса“, който разказва за живота на хората близо до ядрения полигон Семипалатинск, беше представен на току-що приключилия фестивал на документалните филми в британския град Шефилд.

Филмът ме потресе, казва наблюдателят от ВВС Александър Кан.

Той разказва историята на хората, които живеят край Семипалатинск – град в Източен Казахстан, където половин век – от 1949 г. до разпадането на СССР, са провеждани ядрени изпитания.

В Казахстан за това знаят всички, в Русия – мнозина, а на Запад – само специалистите.

„Всъщност това е люлката. Люлката на атомното оръжие на СССР. Всичко се е правело тук. 456 взрива изпитания“, със смесено чувство на гордост и неловкост разказва директорът на Института по радиационна безопасност и екология в казахстанския ядрен център Сергей Лукашенко.

Генетични мутации

Режисьорът на филма – англичанинът Антъни Бутс, казва, че той няма отговор на поставените във филма въпроси.

„Бяхме малки и виждахме как се взривяват бомбите – огромни красиви топки. Взривната вълнà направо ни хвърляше на земята. Родителите ни покриваха с дебели одеяла. А докато те покриваха прозорците, ние се разхождахме в степта“, разказва възрастната Бикен от село Саржал, намиращо се в непосредствена близост до полигона.

Тя изглежда страшно – лицето й е обезобразено от генетични нарушения.

Но ако Бикен е вече възрастна, дъщеря й Бибигул не изглежда много по-добре от нея, макар да е само на 25.

„За първи път разбрах, че нещо с мен не е наред, когато бях май в 5-и клас. Гледах лицето си в огледалото. Наоколо има толкова инвалиди – не сме само ние. Хора без ръце, без крака, някои не могат да ходят. Това е със сигурност от радиацията, не може да е друго“, казва Бибигул.

Уродствата на Бикен и Бибигул са тежки, неприятни, но това далече не са най-страшните последици от десетилетията ядрени изпитания.

В това можем да се убедим, отивайки там, където се пазят човешки зародиши, претърпели страшни генетични мутации.

„Ето ги чудовищата. Това е то чудовище – несъразмерно и не съответства на човешките норми. Изкривен череп, обезобразено лице, сраснали се крайници. Едно-единствено око, и то на челото – истински циклоп. Такива вродени пороци се срещат по света при 1,5-2%. При нас, в Семипалатинския район, във връзка с функционирането на ядрения полигон, изпитанията на атомни и водородни бомби, възможността за поява на подобни случаи е 2-3 пъти по-голяма“, казва директорът на перинаталния център в Семипалатинск – Толеухан Нурмагамбетов.

Обикновени неща

Хората в Семипалатинск и околностите, дори най-обикновените хора, прекрасно знаят и разбират историческите и политическите причини за връхлетялата ги – не по тяхна вина, трагедия.

„Всичко това беше само за да се покаже на Америка, след като тя бомбардира Хирошима и Нагасаки, че Съветският съюз също има бомба, тоест такова оръжие. Нищо повече нямаше в това“, казва овчарят Серик, който се разхожда с автора на филма по заснежената степ и държи в ръце непрекъснато пищящия гайгеров брояч.

„Най-главното е, че населението в районите около полигона е било абсолютно неволно въвлечено в политическата и военна игра между САЩ и СССР“, казва професор Борис Гусев.

„Естествено, СССР изигра най-лошата роля. Той позволи неговите граждани да преживеят абсолютно истинска ядрена война. Мислели са за превантивна ядрена война, да знаят какво се случва с хората, ако такава наистина стане. И затова никого никъде не са разселили. И затова гледали – колко ще умрат, колко ще се разболеят. И така нататък“, казва Гусев.

„Ние тук сме живи опитни зайчета“, казва овчарят Серик за своята и на своите близки съдба.

Сергей Лукашенко обаче не е склонен да признае вината на радиацията за тези чудовищни генетични отклонения.

„Излъчването с разстоянието рязко пада. Да, радиационният фон тук е повишен, но 15-20 пъти над фона – това не е много. Тези обекти, наличието им в момента в никакъв случай не може да бъде причина за всякаквите ужаси и уродства, които тук обичат да показват“, казва той. 

Засега филмът е показван само веднъж – на фестивала на документалното кино в Шефилд. През следващите две седмици той ще има няколко излъчвания в Лондон, а през пролетта ще бъде пуснат и по британската телевизия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase