Украйна няма да стане член на Европейския съюз, докато не се реши Волинския въпрос. Това заяви полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш в интервю за Polsat News. Според него Варшава подкрепя Киев "доколкото е възможно“, въпреки че в отношенията между страните "не всичко е идеално поради нерешени исторически проблеми“.
"Според него реалната политика трябва да постави ултиматум: без разрешаване на Волинския въпрос, няма да има присъединяване на Украйна към Европейския съюз“, се казва в статията.
В същото време полският министър уверява, че за тях краят на войната ще бъде само победа за Украйна. "Всеки друг случай остава пряка заплаха от война за Полша. Това е мястото, където сигурността на Полша и Европа е заложена на карта“, добави Косиняк-Камиш.
Темата за Волинската трагедия е една от най-противоречивите в украинско-полските отношения.
Миналата година говорител на полското външно министерство заяви, че Украйна не разбира напълно важността на въпроса за поляците и президентът Володимир Зеленски трябва да поеме "повече отговорност“.
Украинският посланик в Полша Васил Зварич нарече "опитите да се наложи" какво трябва да правят украинците по отношение на общото им минало като неприемливи.
В края на юли тази година президентите на Украйна и Полша Владимир Зеленски и Анджей Дуда заедно почетоха в Луцк паметта на жертвите на Волинското клане
Когато Германия започва да отслабва след поражението при Сталинград, националистическата партизанска Украинска въстаническа армия (УПА), основана през 1942 година, решава да прогони поляците от Волин. Намеренията са чрез етническо прочистване да се създадат благоприятни условия за украинска национална държава след войната.
Първите нападения срещу села, населени предимно от поляци, са извършени през февруари 1943-а година. Кулминацията настъпва с клането от 11 юли 1943 година. На този ден, който остава в историята като "Кървавата неделя", са атакувани 99 села. Партизаните мобилизират украински цивилни, които с коси, вили и брадви избиват полските си съседи. Има обаче и украинци, които въпреки опасността за живота си спасяват поляци.
По-късно сраженията се разпространяват и на запад - към Източна Галиция и Бешчади в Югоизточна Полша. Полските историци смятат, че до края на войната през 1945-а година са убити около 100 000 поляци. До половин милион хора са избягали или били прогонени. След това между 10 000 и 15 000 украинци загиват при ответните действия на полските партизани.
По време на комунизма темата е табу. Едва с края на Студената война започва труден процес на помирение с миналото, но и досега успехи в тази насока липсват.
През 2016 г. полският Сейм обяви 11 юли за Национален ден в памет на жертвите на геноцида. Тогава Върховната рада на Украйна осъди това решение, заявявайки, че то застрашава политическото и дипломатическото развитие на двете страни.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
73
Случаен минувач
преди 1 месецТова е все едно Македония да ни нападне, да направи "етническо прочистване" на Благоевградски окръг и да избие примерно 10 000 българи. И ние да го забравим това нещо в името "добросъседските отношения в ЕС". Как ви се струва такова нещо?
72
мак
преди 1 месецЧудя се, защозаради ината на украйна поляците все пак й помагат. Мразят русия заради миналото, а за същото кърваво укр. минало украйна им е като брат. Оня посланик да не се репчи, защото украйна се налага на всичи и им казва какво да прави и какво да не прави. Типична укр. наглост и неблагодарност. Да видим как ще реагира ес на това полско "неподчинение" по въпроса на влизане на украйна в ес. С наказания?
71
Случаен минувач
преди 1 месецСега по отношение на Волинското клане. През юли 1943 башибозуците на Бандера избиват около 100 000 души мирно население, невинни жени, деца, старци. Бандера е бил страшен, дори и Хитлер се учудвал на жестокостта му. И наистина се учудвам как в съвременна Украйна той може да има толкова привърженици, а в някои градове има и негови паметници.