Дори по хаотичните стандарти на Доналд Тръмп "всеобхватното мирно споразумение" за Афганистан, подписано от САЩ в Доха през февруари 2020 г., беше огромна грешка, пише Саймън Тисдал в анализ за в. "Гардиън".

Пактът не предвиждаше обвързващо прекратяване на огъня, изисквания за споделяне на властта и политическа пътна карта. В замяна на някакви брътвежи за Ал Кайда Тръмп обеща пълно, безусловно изтегляне на САЩ и НАТО в рамките на 14 месеца.

Това не беше миротворчество. Това беше капитулация. Талибаните не можеха да повярват на късмета си.

Тръмп се надяваше да извлече политическа полза от "връщането на войските у дома", въпреки че огромната част от тях вече бяха напуснали. Иначе той беше напълно безразличен към съдбата на афганистанския народ.

Военните в САЩ и Обединеното кралство бяха в ужас. Дипломатите, политиците, агенциите за помощ и анализаторите, запознати с Афганистан, също бяха възмутени. Но предупрежденията им за задаващата се катастрофа бяха пренебрегнати.

Въпреки че бяха ограничени от официална тайна, два унищожителни доклада този месец, единият от американския обществен надзор, а другият от комисията по външни работи на британския парламент (FAC), разкриват почти невероятната некомпетентност на двете правителства.

Борис Джонсън и тогавашният британски външен министър Доминик Рааб не успяха да оспорят ефективно пакта от Доха, а след това не успяха да се подготвят адекватно за оттеглянето през 2021 г., се казва в доклада на FAC.

На 8 юли 2021 г. Джонсън безгрижно заяви пред общините, че "няма военен път към победа за талибаните". На 15 август Кабул пада. Възцари се хаос. Много афганистански служители и работници, наети от Обединеното кралство, не бяха спасени.

Двайсет години изграждане на нацията, с цената на десетки хиляди животи на американци, британци и афганистанци, бяха провалени за няколко срамни дни. Джонсън и Рааб трябваше да подадат оставка тогава, но не го направиха. Все още има време, момчета.

Докладът на специалния генерален инспектор на САЩ (Sigar) обвини за бедствието както Тръмп, така и неговия наследник Джо Байдън и тогавашния афганистански президент Ашраф Гани.

Байдън със сигурност е виновен. Той трябваше да настоява за предоговаряне на Доха и да задържи част от американските сили в базата Баграм край Кабул. Европейските съюзници от НАТО трябваше да изразят по-силно опасенията си.

Но отговорността е преди всичко на човека, който задвижи тази смъртоносна геополитическа катастрофа. Докато се хвалеше с умението си да сключва сделки, Тръмп отстъпи пред банда феодални военачалници, които незабавно се превърнаха в тирани.

Днешната трагедия в Афганистан е само един от аспектите на токсичното наследство на Тръмп. Негативното въздействие на неговото президентство все още се усеща по целия свят - и времето за разсейване на вредните последици изтича.

След две години Тръмп или одобрен от него републикански клонинг може да спечели отново Белия дом. Неговата реакционна, разрушителна програма "Америка на първо място" може отново да диктува начина, по който САЩ се справят или не се справят с големите глобални предизвикателства на деня.

Тази страшна перспектива става още по-вероятна поради очевидната неспособност на Байдън, която се прояви в Афганистан, да промени коренно подхода към редица ключови международни въпроси.

Не е чудно например, че свързаното с окупацията насилие между израелци и палестинци на Западния бряг и на други места е на най-високото си ниво от 2014 г. насам, според ООН.

Тръмп изостави усилията за мир и предпочитаното от международната общност решение за две държави, пренебрегна Палестинската автономия и насърчи ориентираните към бизнеса "споразумения Абрахам" между Израел, ОАЕ и Бахрейн.

Тъй като нито една от държавите от Персийския залив не заплашваше Израел, това едва ли беше историческият пробив, за който той твърдеше. Но то още повече маргинализира палестинците, като същевременно спомогна за узаконяването на "престъпленията на апартейда", както ги характеризира Human Rights Watch, на последователните израелски правителства.

Наскоро Байдън осъди поредното разширяване на незаконните селища на Западния бряг. Но той не направи почти нищо за съживяване на мирния процес. Може би това ще се промени при посещението му в Израел по-късно тази година. А може би не.

Байдън изглежда се е поддал и на израелския натиск по отношение на Иран. Тръмп глупаво се отказа от ядреното споразумение с Техеран от 2015 г. Съобщава се, че оттогава насам Иран непрекъснато се приближава към придобиването на способност за производство на ядрени оръжия.

Грешката на Тръмп, съчетана с многократните убийства на видни иранци от страна на Израел и САЩ, увеличи напрежението. И все пак, въпреки твърдото обещание, Байдън не успя да съживи сделката. Сега изглежда, че той се отказва.

Тръмп се направи на глупак, опитвайки се да очарова ядрения севернокорейски диктатор Ким Чен-ун. Неговата фотосесия на върха повиши престижа на Ким без никаква възвръщаемост. Напоследък Ким изстрелва балистични ракети, сякаш няма да има утре. По начина, по който върви, може и да няма.

И все пак Северна Корея е още един проблем, по който Байдън няма какво ново да каже. Посещенията му в Южна Корея и Япония миналата седмица подчертаха колко много е пренебрегнал Китай и Индо-тихоокеанския регион, които уж са неговият основен чуждестранен приоритет.

Опитите на Тръмп да окаже натиск върху Китай наказваха Америка. Той подхвана търговски битки, които навредиха на американските износители, и бойкотира Транстихоокеанското партньорство - повече собствени цели.

Сега Байдън със закъснение се опитва да събере парчетата, уверявайки Тайван във военната подкрепа на САЩ, укрепвайки регионалните съюзи и стартирайки многонационална "Индо-тихоокеанска икономическа рамка", за да се противопостави на Китай.

Макар че някои от проблемите му са предизвикани от самия него, борбата на Байдън да поправи глобалните щети, нанесени от четиригодишното безчинство на Тръмп, се усложнява безкрайно много от войната на Русия в Украйна.

Тръмп услужливо ухажва Владимир Путин. Той услужливо унищожи НАТО и ЕС. И се сблъска със заклетия враг на Путин - лидера на Украйна Володимир Зеленски, когото прословуто (и неправомерно) притискаше в опит да дискредитира Байдън.

Доналд Тръмп, встъпвайки в длъжност, изглеждаше необяснимо благосклонен към шефа на кремълската мафия. Той все още е такъв.

Сега бруталният империализъм на Путин заплашва на свой ред да навреди на заклетия враг на Тръмп - Байдън - като провали неговите международни и вътрешни приоритети и, ако Русия спечели, дискредитира американското глобално лидерство.

Симетрията е поразителна. Ужасът в Украйна, режисиран от Москва, облагородява шансовете на Джо през 2024 г. Почти като че ли Дон и Доналд работят заедно. Загуба на мисълта!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• анализ
• Владимир Путин
• Ал Кайда
• Борис Джонсън
• войната в Украйна
• Саймън Тисдал
• токсично наследство на Тръмп
• всеобхватното мирно споразумение
• кремълска мафия