Домашното врабче може да изчезне до 20-30 години. То е на фаталното 13 място по разпространение у нас, но числеността му е намаляла с една трета за последните 11 години (2005 – 2015), алармираха от Българското дружество за защита на птиците.

Със сериозни темпове намаляват още щиглецът – с 52%, скорецът – с 41%, селската лястовица – с 27%.

Най-голям е спадът, който се наблюдава при преброяването на ръждивогушото коприварче – цели 68%. Кукувицата, която е най-често срещаната птица в България, също намалява с 20% за този период.

От всички оценени 71 вида птици, 21% намаляват, а 18% се увеличават.

При някои видове се отчита сериозен ръст – например при голямото белогушо коприварче той е 226%. При славея той е 34 на сто, а при големия синигер, наричан чичопей в някои райони – с близо 50 на сто.

Най-уязвими са птиците в земеделските земи, които намаляват с близо една пета спрямо 2005 година. Двете основни причини за това са премахването на храстите и разораването на пасища, което стопаните правят за получаване на субсидии.

От БДЗП призоваха двете министерства МЗХ и МОСВ да имат обща позиция по темата и да се обяснява на земеделските стопани как да действат, за да се запазят местообитанията. 

"Поради страх от санкции храстите масово се почистват на 100% от пасищата, въпреки че в земи с висока природна стойност се позволява да има до 25% мозаечно разположени дървета и храсти", обясни Едита Дафова от БДЗП.

Освен това масово се използва бързоподвижна техника за косене, включително и в периода на гнездене на птиците. В резултат редица дребни бозайници са буквално съсечени. Третирането с хербициди също унищожава местообитанията на различни видове в зони от Странджа, Сакар, Дервентските възвишения, Кресна и др.

В "Бесапарски ридове" двойките белоопашати мишелови са били 16 през 2007 година, а четири години по-късно вече са 7 заради намаляване на затревените площи.

Мозаечното разположение на храстите, където се крият влечуги и гнездят птици, е ключово дори за пашата на овцете, обясниха още специалистите.

Премахването на по-стари дървета и храсти неминуемо се отразява на обитателите и в градска среда, включително на врабчето.

"Много хора сигнализират, че виждат по-малко птици, отколкото в предходни години", каза Йордан Христов от БДЗП. Причината да има чайки в градски условия е наличието на храна и макар че повечето хора свързват този вид с морето, присъствието му в столицата например се оказва напълно нормално.

Драстичното намаляване на видове или загубата им е тревожна, защото всеки един има своето място в природата. "От екологична гледна точка изчезването на всеки вид ще се отрази неблагоприятно на други видове или на средата", допълни Йордан Христов.

За преброяването доброволци са обходили пеша близо 4000 км в 188 места от цялата страна в рамките на над 400 работни дни.

Обявяването на резултатите от мониторинга съвпадна с рождения ден на Българското дружество за защита на птиците, което днес празнува 28 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• изчезване
• врабче
• Българското дружество за защита на птиците