„Връщам се в България заради актьорите ви. Много лесно се работи с тях, още повече когато са деликатни личности”, сподели Иржи Менцел. Поводът за гостуването му у нас е новият му игрален филм „Донжуановците”, който може да видим тази вечер в Люмиер от 18.00 часа в рамките на София Филм Фест.
Като преход от вчерашната церемония в НАТФИЗ, където чешкият режисьор получи титлата „Доктор хонорис кауза”, Менцел сподели, че е харесал тогата и ще я носи у дома си пред специални гости.
За филма си „Донжуановци” чешкият режисьор обясни лаконично, че няма нищо автобиографично в него. Единственото сходство е в изказването на един от персонажите му, който обяснява, че режисьорът прави това, защото нищо друго не може. „Това е моята съдба”, заяви Менцел.
Иначе началото на „Донжуановци” започва с факта, че са искали от Иржи да го направи и той го е заснел. „Всичко правя по поръчка днес”, пошегува се гостът. Той похвали продуцента на продукцията, който го е „принудил” да направи филма, като го е подкрепял, давайки му много добър хонорар.
„Възприемам производството на филмите като каруца, която се дърпа от два коня – продуцента и режисьора. – сподели той - Единият гледа да се грижи за парите, а другият за качеството на филма, но двамата трябва да вървят в една посока и взаимно да се разбират. Зная, че продуцентите нямат неограничен бюджет и същевременно зная, че не искам продуцентът да загуби от филма, така че съм комерсиален режисьор.”
На въпрос дали това е причината за проблемите му с чешката критика, Менцел не пожела да ги коментира. Стана ясно, че след тяхна рецензия той губи всякакво желание да прави следващ филм. „В Чехия има неписан закон, че критикът трябва да докаже, че е по-умен от глупака, заснел филма. Вероятно нашите критици са по-умни, отколкото сте вие”, продължи иронично да отговаря гостът.Що се отнася до чувството му за хумор и самоирония Менцел използва една поговорка: Да се ядосваш означава, да наказваш себе си за глупостта на другите". Човек не трябва да изпада в депресия”, категорично заяви той и определи днешните си години като най-хубави в неговия живот.
Иржи Менцел си припомни и времето, когато е следвал във ФАМУ – Филмовата академия в Прага. Той обясни, че там са му преподавали истински професори, като Милан Кундера, за разлика от театралния факултет, където е било пълно с комунистически режисьори – хора без талант, но политически подковани.
За талантливите хора в Чехия Менцел не пропусна и Храбал, в чиито разкази се влюбил още с първата им поява в списанията. „Той по някакъв прекрасен начин съчетаваше трагичното и смешното, а в това се състои същността на целия ни живот, съпроводен от смях и тъга", разказа той.
Менцел разказа и за времето, когато снима „Чучулига на конец”, който се прожектира у нас в рамките на 18-ия София Филм Фест. „Когато пристигнаха руските танкове, този режим не успя просто да се смени от ден за ден. Народът не прие окупацията, с изключение на няколко твърди комунисти. Всички искаха руснаците да си отидат колкото се може по-бързо. И в продължение само за година хора с недобър характер им се отдаде възможност да направят кариера. Те проявиха лоялност към съветската окупация и режимът постепенно им даде власт. Много от тях искаха да имат по-добра позиция в студиата. Намериха се и филмови режисьори, които не успяха да понесат успеха на нас младите и се опитаха да направят всичко възможно да не може да работим", обясни той.
"Това не се отнасяше само за киното, а и за литературата, изобразителното изкуство. Такава е била ситуацията в цялостното ръководене на държавата, във фабриките и всички институции. "Едни хора успяха да вземат властта в свои ръце, но малко преди това да стане, успяхме да заснемем „Чучулига на конец”. Направихме първото му цветно копие и вече филмът беше забранен. Но това не бе само негова съдба, а на още много.
Голяма част от филмите бяха спрени още по време на производствения процес. Много филми бяха забранени да се прожектират. Режимът правеше всичко възможно да се забрави това кино. Имена като Милан Кундера, Милош Форман официално не съществуваха. Забранено бе да се говори за тях. Ние пък, заснехме филмите си напук", каза още Менцел.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
10
Мира
преди 10 годиниМного деликатен, фин и възпитан човек, изключително талантлив и като актьор, и като режисьор, носител на "Оскар", поклон!
9
Циника
преди 10 годиниКолкото и да твърдят разни творци,че не ги интересува критиката, факт е че всички те, когато излезе тяхно произведене, винаги първото което правят е да прочетат какво пишат за тях големите критици. И ако написаното е отрицателно, някои от тях реагират инфантилно с негативизъм като малки деца.Но винаги и при всички положения, няма творец който да не интересува от реакцията на критиката.
8
Циника
преди 10 годиниКритиката няма за цел да те учи да харесваш! Тя анализира, подпомага разбирането, преценява конкретните произведения през призмата на общозначими естетически и ценностни категории.Изкуството не е просто някаква субективна чудатост на отделни гении,а строга концепция която се е развивала през вековете.Затова абсолютно всеки творец винаги е част от някоя школа,движение и естетическо или идеологическо направление.Критикът е този,който подпомага процесът на наместване и подреждане.