Гледали сме много филми за любовта. Романтични, комедии, дори ужаси. „Любов” нe влиза в нито един от тези жанрове.

За пореден път Михаел Ханеке („Код непознат“, “Бялата лента“) показва, че киното е повече от история. То е емоция, чувства, изпитания. Режисьорът ни запознава с двама възрастни и ни посвещава в тайната на последните им дни заедно.

Жорж (Жан-Луи Трентинян) и Ан (Емануела Рива) са двойка пенсионирани музиканти, които умеят да запълват пълноценно всекидневието си чрез книги и разговори, обитавайки стилен апартамент в Париж. Спокойното им съществуване се променя, когато Ан се разболява, а операцията за нейното възстановяване се оказва неуспешна. Жорж е този, който поема живота на двамата в свои ръце.

Чрез този филм Ханеке се прекланя пред съвместното съжителство на онези, които въпреки годините успяват да намерят сили да съхранят чувствата си един към друг и същевременно уцелва най-личните и крехки емоции, оставяйки зрителя да наблюдава как животът си отива бавно, но сигурно.

Режисьорът отваря постепенно вратите към всекидневието на своите персонажи, изпълнено с уважение, приятелство и любов. Всъщност любовта не е тази, която познаваме от филмите. В нея няма страст, флирт, желание. Тя е посветена на живота, на общото и съкровено минало.

Ханеке усамотява главните си персонажи, затваряйки ги в техния апартамент да гаснат заедно и неразбрани. Идващите хора отвън носят друг такт, забързаност, която този апартамент, събрал история и емоции, не може да изтърпи. Така решенията на старците остават неразбрани за тяхната дъщеря, изиграна от Изабел Юпер, работила с Ханеке и във филма „Пианистката“.

Светът отвън влиза в просторния апартамент и чрез съседската помощ, болничния персонал и един гълъб - единствен недаващ съвети, нежалещ никого. Въпреки че филмът не спира да ни показва приближаването на смъртта, за първи път Ханеке ни разказва толкова утвърждаваща живота история.

Очарователно Трентинян показва грижата на едва движещия се старец към неговата умираща съпруга. Героят му е готов да следва желанията й, колкото и трудно да му бъде. Много филми разказват за любовта, но след този разбираме, че като че ли единствено Ханеке ни я показва.

Има филми, които не могат да се опишат. Те трябва да се гледат. „Любов” е един от тях.

“Любов“ печели Кан ’12 – „Златна палма”; Европейски филмови награди ’12 – Най-добър актьор (Жан-Луи Трентинян), актриса (Еманюел Рива), режисьор, филм и номинации за композитор и сценарий; Златен глобус ’13 – Най-добър чуждоезичен филм; Оскар ’13 – Награда за най-добър филм, актриса (Еманюел Рива), режисьор, сценарий и чуждоезичен филм; Оскар'13 - награда за чуждоезичен филм.

Може да го гледате на 28 март от 20.30 часа в Евро синема, както и на 30 март (15.30 часа) и 6 април (13.45 часа) в Дом на киното.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: