Любов не знам дали сме изпитвали, но сме изпитвали гигантско отегчение, когато гледахме този филм.

До 35Няма спор, няма проблем.

най-сетне, от кога чакаме последното ти изречение, Oldboy

До АнонименМного добре знам, че се произнася "Ким Ги-Док", но в България се е възприело Ким Ки Дук. Така го пишат на афишите и в официални рилийзи.А буквализмът в случая е напълно излишен.И изобщо не сравнявам Ханеке с южнокорейското кино. Всичко това е разговор в контекст.Както и да е...не ми се спори повече за глупости. Живи и здрави, гледайте каквото ви се гледа...

изобщо защо сравнявате южнокорйеското кино с любов - на ханеке - това са две напълно различни вселени, да не мислите, че този режисьор иска по нещо да прилича на ким ки док или на някой друг. всеки от тези има съвсем различни търсения, естетика и няма нужда да отричаме единият за сметка на другия

а ти ако толкоз разбираш от южнокорейско кино, ще знаеш, че се казва ким ки-дОк

"хайде кажи кои са технологичните иновации или художествени похвати, с които корейците са изумили света, че да заслужат квалификацията "доминати" в световното кино. "Очевидно не си гледал нито един филм на Ким Ки-Дук.Виж "3-Iron" и "Spring, Summer, Fall, Winter...and Spring" например... и сам ще си отговориш на въпроса.

Най-сетне да се получи интересна дискусия,независимо кой е прав.Обикновено коментарите са абсолютна простащина.

френската нова вълна, американското независимо кино, Догма 95 и така нататък правят революции в киното. В какво се състои революцията на корейците, бе:). Южнокорейците са на няколкомилиона години еволюция зад японското кино. Къде ги слагаш тези хорица? Само защото са напарвени няколко холивудски римейка на техни филми, не означава, че правят нещо различно освен да дърпат най-примитивната струна в човешкото подсъзнание - емоцията.Така както го правят и латино и турските сериалки...

И като говорим за доминация, хайде кажи кои са технологичните иновации или художествени похвати, с които корейците са изумили света, че да заслужат квалификацията "доминати" в световното кино. Кои са новостите - в теорията на монтажа ли, в работата с камерата ли, или пък в използването на някакви непознати художествени инвенцииЗ защото абсолютно всички школи, които са били доминиращи на определен етап от развитието на киното-немските експресионисти,съветската школа, италианските неореалисти

Кост, доминантен е и Американския пай, доминантна е и чалгата в българската попкултура. На много доминации сме свидетели, така че аргументът ти за южнокорейското кино изобщо не ме трогва. 10 - 15 години казваш:)....изчакай стотина години и ако някой се сети тогава за някой корейски режисьор или филм така както днес знаем за Ланг или Мурнау, тогава може да споменеш думата доминация.

Олдбой "абктракция" и "психологическа нагласа" са несъвместими понятия. Първото представлява най-висшата форма на синтез, на която е способен човешкият ум - синтез, който дефинира основните принципи в битието. Второто е просто модел на реагиране, често НЕОСЪЗНАТ и е от кръга на най-просто сработващите рефлекси - почти като биологичните рефлекси. Уясни си кое от двете е филма на Ханеке - ако е първото, и имайки предвид умението на този австриец, то със сигурност се е получил филм.

Щом се изказваш толкова лаишки за южнокорейското кино, значи разбираш от седмото изкуство толкова, колкото и кучето ми. Южнокорейското кино вече от 10-15 години е абсолютна доминанта в азиатското и световното кино. Само *** не го знаят.А европейското кино е с много нива под азиатското. Няма база за сравнение.

До The Fisher King - видяхме какво ни подсказа, но това не значи да се съгласим - виждали сме възрастни хора, които се карат и задяват помежду си, викат си, дразнят се, тук това го нямаше, дядото разкара мед. сестрата, както пише и в текста - тук има уважение, приятелство, любов. не е дълг - дългът ще прати бабата в болница, нищо не ни каза, човек, абсолютно нищо

sevtus, не знам как да го кажа, за да го вденеш. Изглежда емоционалността ти пречи.Тези филми, дето ти седят в листата, аз съм ги гледал по два пъти. От Бергман и Бела Тар...до Ходоровски и Китано. Така че се вслушвай малко повече."Любов" е термин, лишен от действително съдържание. АБСТРАКЦИЯ. Вид психологическа нагласа. Като "грях", "късмет", "Бог", "душа" и прочие. Това, за което става въпрос във филма на Ханеке е чиста проба ДЪЛГ. Не е никаква любов.

Фишър Кинг успя да ме разсмее. Нямало любов, там където липсвал избор:). Ами че тя самата любов е олицетворение на липсата на избор. Самата любов като състояние лишава човека от избор и то до такава степен, че майката губи инстинкта си за самосъхранение, за да запази рожбата си, а мъжът е готов да влезе в огъня заради любимата си. Какво чувство за избор е останал в теб, когато обичаш някого?! Ти вече си подвластен на чувството и цялото ти поведение е като програмирано от любовта...

Алъне, при няколкостотин филма от италианския неореализъм до скандинавско кино и от френската "нова вълна" до американското независимо кино, които чакат да ги гледам,....айде моля ти се - точно с южнокорейски бълвоч няма да си пълня главата. Той самият резултат, въплътен в хората, изказали се преди мен е показателен докъде се стига с преекспонирането на източната "мъдрост". Разбира се има и изключение - японското кино е наистина значително достижение в изкуството на 20 век!

Партньорът, с когото сте заедно от 50+ години, се разболява и обездвижва. Естествено, че ще го гледаш денонощно и ще линееш заедно с него, защото си на 80+. И реално нямаш никакъв друг избор.Всичко това няма нищо общо с любовта.Това е статукво. Социализация. Жестока реалност. Безсмислие. Тягостно задължение. Да го наричаш "любов"...е клише.Oldboy ви го казва индиректно по-долу, ама главите ви са толкова фрашкани с предразсъдъци, че не можете да чуете.

По-скучен филм не съм гледал.Ако този филм не беше на Ханеке, щяха да са го гледали 100 човека. Екипа и роднините им. Едва ли друг би го издържал. И то не защото е тежък, притеснителен или провокативен. А защото е празен и безличен.sevtus, гледай повече южнокорейско кино. Може пък да ти дойде акъла в главата и да вденеш, какво ти приказват хората по-долу.

"любов" също не съм гледал все още, но ако е на 1/3 толкова хубав, колкото предходни филми на Ханеке, ще бъде страхотно изживяване.