Кара-Мурза: Смъртта би била твърде снизходително наказание за Путин

"Първоначално си помислих, че ще ме застрелят, после стана като в много добър филм."

Говорейки в Берлин, руският опозиционен активист Владимир Кара-Мурза разсъждава върху освобождаването си от руския затвор това лято като част от най-големия обмен на затворници между западните страни и Москва след края на Студената война.

В тухлена сграда, наподобяваща средновековен замък, той разказва на публиката си за престоя си в затвора в сибирския град Омск и плановете си да възстанови Русия от изгнание.

Сега Кара-Мурза е в относителна безопасност. И все пак, когато напуска Русия, получава предупреждение да не разказва "твърде много".

"Знаете какво може да се случи в противен случай", казали му войниците. Но той вече е свободен човек. Кара-Мурза споделя на поддръжниците си в слабо осветената зала, подобна на тъмница, че всичко изглежда просто сюрреалистично.

Атмосферата около задържането и освобождаването му напомня за Русия от 50-те години на миналия век. През последните години на власт на Йосиф Сталин, така наречената "интелигенция" – руският интелектуален елит, към който са принадлежали и предците на Кара-Мурза – се събира тайно, за да обсъжда теми, които са строго забранени и за които човек лесно може да бъде изпратен в ГУЛАГ.

През април 2022 г. той беше арестуван и осъден на 25 години затвор за държавна измяна и разпространение на невярна информация за руската армия. Тогава той не вярвал, че някога ще се измъкне жив.

"В затвора котките бяха единствените ми събеседници", казва Кара-Мурза, описвайки ежедневието си в изолационната килия, където излежа по-голямата част от присъдата си от две години и половина затвор.

За цялото време, в което е бил в затвора, е говорил само веднъж с жена си и два пъти с децата си. Седейки в малката си затворническа килия, той често нямаше друг избор, освен да се взира в празната стена.

"Можеш да полудееш", твърди той. "Започваш да забравяш думите."

За да не си загуби напълно ума, той си поръчва книга от местната книжарница на затвора и започва да учи испански.

Най-накрая свободен

Когато внезапно е конвоиран от затвора, първата мисъл на Кара-Мурза е, че пазачите ще го застрелят. Но всичко се развива по друг начин. От Томск той лети директно за Москва и оттам за Анкара.

Не осъзнава, че е част от размяна на затворници, докато не са отведени до автобусите, които ще ги откарат до московско летище.

Там той се среща с познати лица, сред които и руския опозиционен политик Иля Яшин, който също беше освободен от затвора. "Изглеждаш като глупак", казал му Яшин, когато се срещнали отново за първи път от две години и половина.

(Яшин беше на първия ред сред зрителите в Берлин и се усмихваше, докато Кара-Мурза разказваше историята.)

Когато пристигнал в Анкара, една жена подала телефон на Кара-Мурза. От другата страна на линията говорел президентът на САЩ Джо Байдън.

"Когато бях в изолатора, почти не контактувах с хора. Две години и половина почти не бях говорил нито дума на руски, камо ли на английски", засмива се Кара-Мурза.

Когато отново чува гласовете на жена си и децата си за първи път от много време, той е напълно поразен. Случваше се нещо напълно невероятно.

Стари грешки

Наскоро Кара-Мурза беше посрещнат в Германия от канцлера Олаф Шолц. Двамата говориха за бъдещето на Русия и хилядите политически затворници, които все още са зад решетките в Русия и Беларус, излежавайки присъдите си при най-сурови условия - и за руското гражданско общество, което Кара-Мурза иска да помогне да се изгради отново след Путин.

Той иска да даде глас на онези руснаци, които "не искат да живеят в архаична, изолирана авторитарна псевдоимперия, а в цивилизована европейска държава".

"Единственото, което е необходимо за триумфа на злото, е добрите хора да не правят нищо, винаги е обичал да казва Алексей Навални", спомня си Кара-Мурза. "Заставам зад всяка дума. Всяка тоталитарна система съществува само с подкрепата на обикновените хора."

Но как Русия се превърна в рестриктивната държава, каквато е днес?

Според Кара-Мурза това се дължи на две грешки, допуснати през 90-те години. Едната грешка идва от страната, а другата - отвън. Грешката на Русия, казва той, е неуспехът да се примири с миналото си.

"Ако злото не бъде осъдено и наказано, то ще се върне", обяснява Кара-Мурза. "Всички страни, които успешно са усвоили пътя от тоталитаризма, претърпяха морален катарзис. Германия беше принудена да го направи след 1945 г. По-късно на хората беше позволено да разгледат архивите и да се справят с проблема. Това никога не се е случвало в Русия."

Другата грешка според него е направена на Запад. Други страни от Източна Европа много по-лесно се възстановяват от съветското минало и формират демокрации, защото получават мощен стимул отвън. Те получиха възможността отново да станат част от Европа. Но през 90-те години Западът все още не беше готов да приеме и интегрира демократична Русия.

"Разбира се, Русия трябва да си научи уроците. Но също толкова важно е, че Западът е готов да приеме една нова, демократична Русия, която се е поучила от грешките си. Русия неразделно принадлежи на Европа. И културно, и психически. Ако нашата цел е мирна, свободна и обединена Европа, то това е възможно само с участието на мирна и свободна Русия."

"Смъртта би била твърде снизходително наказание"

Русия е многоетническа страна, но все още не е станала "истинска федерална държава", подчерта Кара-Мурза. Много руснаци се страхуват, че Русия може да се разпадне като Съветския съюз и затова подкрепят авторитарно ръководство.

"Не мисля, че ще има такова раздробяване", казва Кара-Мурза. За него изглежда по-вероятно да има по-силни регулаторни механизми и закони, които да защитават идентичността на етническите малцинства в страната.

Това, което трябва да се позволи на отделните региони, казва той, е да говорят на родния си език и да учат на него децата си в училищата.

"Сега Русия провежда централизирана политика. Това е грешно."

За да постигне тази и други свободи в Русия, Владимир Путин ще трябва да се откаже от властта си.

"Може би Русия ще бъде свободна, когато той най-накрая умре", отбелязва някой от публиката. Кара-Мурза обаче иска Путин да е здрав. "Искам да го видя на подсъдимата скамейка. Искам да поеме отговорност за всичко, което е направил за 25 години."

"Знам, че той ще отговаря за греховете си." каза Кара-Мурза, сочейки показалеца си нагоре, „но аз искам и тук да му бъде потърсена отговорност. Той трябва да поеме отговорност за Немцов, за Навални, за убитите украински деца. Смъртта би била твърде снизходително наказание.“

Истина и надежда

Според Кара-Мурза всеки може да допринесе за свободна Русия. "Има достатъчно работа за всички нас", обещава Кара-Мурза.

"Важно е да поддържаме диалог, да говорим с хората и да ги убеждаваме, така че по-късно, когато Русия е готова да се промени, всичко, което е било унищожено през последните 25 години, може да бъде възстановено", казва той. "Не можем да си позволим да загубим връзката с нашата любима Русия – Русия на Борис Немцов и Алексей Навални".

Междувременно Кара-Мурза мечтае да посети град Томск, където е прекарал толкова дълго време в затвора.

"Това е странен сън", признава той. Бил е в много сибирски градове, но никога не е виждал Томск извън малката си затворническа килия, където получава хиляди писма всеки месец.

"В писмата си хората винаги ме питаха защо съм толкова оптимистична, защо имам надежда. Винаги съм отговарял, че не се надявам, знам. Истината е на наша страна."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase