Войната, започната от Кремъл срещу Украйна, пое вината за повишаване на глобалните цени на всичко - от храна до гориво - и предизвика международни санкции, които също допринесоха за един от най-големите ценови шокове в съвременната руска история.

Но година по-късно и дори когато инфлацията продължава да бушува в много големи икономики, ръстът на цените в Русия се срина близо до нивото в Япония и доста под тези, наблюдавани в САЩ и еврозоната.

На годишна база руската инфлация достигна 3,5% през март от почти 11% през предходния месец, според данни, публикувани в сряда. Сега е на една пета от пика си миналата година и под целта на централната банка от 4% за първи път от 2020 г.

Резкият контраст с голяма част от останалия свят позволи на Путин лесно да печели политически точки пред вътрешната публика, подчертавайки устойчивостта на Русия и твърдейки, че санкциите срещу страната му имат обратен ефект върху онези, които ги наложиха. В телевизионни изявления във вторник Путин каза, че инфлацията може дори да е под 3% този месец.

Руският лидер по-рано упрекна западните правителства, че определят растящите разходи като „инфлацията на Путин“, заявявайки, че техните собствени политики като печатането на пари са виновни.

Обратът в Русия до голяма степен е резултат от статистически ефекти, тъй като кратък срив на рублата и паническо купуване от страна на потребителите преди година създадоха висока база за сравнение. Все пак приглушеното вътрешно търсене и продължаващата предпазливост от страна на потребителите държат под контрол краткосрочните показатели за ръста на цените.

"Спадът на годишната инфлация е до голяма степен оптичен и се корени в ефекта на високата база, създаден от миналогодишния спад на рублата в началото на руската инвазия в Украйна. Но ние очакваме слабата рубла, недостигът на работна ръка и вероятният недостиг на зърнена реколта да повишат инфлацията през следващите месеци", коментира Александър Исаков, икономист за Русия в Bloomberg Economics.

„Ниската инфлация е най-добрият измерител за това, което се случва в икономиката – търсенето остава потиснато и потребителите са внимателни“, каза Дмитрий Полевой, икономист в Locko Bank. Гледайки напред обаче, рисковете изобилстват.

Огромният скок на бюджетните разходи и недостигът на работна ръка в резултат на мобилизацията на хора да се бият в Украйна оказват натиск върху цените, особено след като последните спадове на рублата допълнително натоварват потребителските разходи.

Резултатът за политиците е, че заплахите за перспективите ще ги държат нащрек за по-дълго време, като централната банка вече поддържа бенчмарка си на 7,5% за четири поредни срещи и предупреждава, че е възможно повишение през следващите месеци. Следващият преглед на лихвените проценти е на 28 април.

Данните за март вече показаха, че рисковете нарастват. Годишният темп беше малко над средната прогноза от 3,4% в проучване на Bloomberg сред икономисти, а ръстът на цените беше слабо променен на месечна база.

Bloomberg Economics очаква инфлацията да достигне 5% през декември. Според сезонната корекция годишният ръст на цените сега е 1,1%.

Освен проинфлационни рискове като недостиг на работници, други действащи фактори сега включват възможността за съживяване на потребителското търсене и заплахи за транзита на санкционирани стоки в Русия, според Олга Беленкая, икономист във Finam.

Но планираните съкращения на добива от ОПЕК+ биха могли да укрепят рублата и руския износ, подкрепяйки дезинфлацията, каза тя. „До известна степен това може да облекчи инфлационния натиск“, каза Беленкая, цитирана от Bloomberg TV Bulgaria.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Владимир Путин
• Русия
• инфлация
• войната в Украйна
• Bloomberg TV Bulgaria