Убийствен албум от The Killers

Някои банди успяха с музиката си да оставят по-особен белег върху последните 10 години. Те не успяха да станат безбожно известни – останаха малко в сянката на големите поп изпълнителки и хип-хоп титани, които владеят световните ефири, както и на няколко мегабанди, завладели света.

Това са групи като The Killers, Kings Of Leon, Arctic Monkeys, Kasabian, Arcade Fire - за хората, израснали в последното десетилетие обаче и харесващи този тип музика, това са имена, които винаги ще събуждат интерес и от които винаги се очаква висша музикална класа.

The Killers успяват с новия си, четвърти студиен албум, да доставят именно продукцията, която всеки техен фен е очаквал. И още малко отгоре.

Не бива да очаквате от Brandon Flowers и компания същото, което ни доставиха в легендарните си Hot Fuss и Sam`s Town. Групата, като всеки друг музикален проект, се развива с годините. Малко от невинното, мечтателно звучене на началните The Killers e поизгубено. Музиката им определено не носи вече същото усещане за блян и идеал. В Battle Born обаче тя е много по-мъжествена, много по-твърда и рок звучаваща. И въпреки това е задълбочена и докосваща. Още първото парче Flesh And Bone ни задава тона на проекта – няма го спомена по идеала на младостта от When We Were Young – има го далеч по-философския въпрос на порасналия човек – What Are You Made Of?.

Следва водещият сингъл на албума – прекрасното Runaways. То взима мотиви от стари парчета на The Killers, а в първите секунди ни връща назад в годините, защото Brandon Flowers повежда трака с уникалния си глас, така както само той може и както създаде соло албума си Flamingo.

Рокът е много по-завладяващ обаче, барабаните много по-могъщи от обикновено и развитието на The Killers е очевидно. Кратката раздяла явно само им е дала повече вдъхновение и мотивация да работят заедно, защото Runaways се нарежда сред най-големите им изпълнения. Тъгата по отминалите години, по хубавите спомени обаче изпъква в следващите две парчета – The Way It Was и Here With Me, и докато песните са с леко носталгично чувство, то текстовете им са направо натъжаващи.

В A Matter Of Time надъхващото звучене на бандата се завръща с бърз ритъм и енергично пеене от Brandon, а в The Rising Tide емоцията продължава в по-бързо темпо, докато китарите вършат своята магия за фон. Успокояващите тонове на Be Still и Heart Of A Girl галят душата, така както го правиха и в Sam`s Town, а меката топлота на типичното американско звучене е въплътена във From Here On Out. За край остава може би най-противочеривото парче от албума – едноименното Battle Born.

То започва устремено и възвишено с главната си мелодия, после прави неочаквано спускане към по-минорни тонове, но в хода си се изтстрелва отнове нагоре – както ритъмът, така и вокалът на Brandon, който не може да звучи по-завладяващо и дълбоко. Краят на парчето е един магнетичен рок връх, в който емоцията надделява и поглъща слушателя в драматизма на битката, разкриваща се ясно и без да се заслушваме в текста.

Прекрасен и много темпераментен край на един чудесен албум. Като бонус идват и два допълнителни трака, и един мощен взрив, който е ремиксът на Flesh And Bone. Не се учудвайте, че това парче е повече от перфектно – зад него стои Stuart Price. Той е по-известен като Thin White Duke и Jacques Lu Cont и вече има няколко паметни ремикса на хитове на бандата – на Mr. Brightside и When We Were Young, а е известен и с миксовете на Talk, What Else Is There и Even Better Than The Real Thing.

Battle Born e достоен, дори по-качествен наследник на леко противоречивия Day & Age. Той обаче не е втора част на Hot Fuss – той е поредната стъпка напред в развитието на една от големите банди на нашето време, чиято музика оставя спомени и отпечатъци в сърцето.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase