Снимка: БТА

"ГЕРБ ще спечели повече, ако Борисов не е премиер", коментира "Сега". Лека-полека политическото бъдеще на Бойко Борисов влиза в обговаряния обществен дневен ред. ГЕРБ са водеща политическа сила, резонен е въпросът ще бъде ли лидерът й министър-председател. Той най-вероятно ще се откаже от премиерския пост. На първо време това отваря коалиционните перспективи пред ГЕРБ. И не става дума само за Реформаторския блок, който може да влезе, но може и да не влезе в Народното събрание.

Без Борисов (и Цветан Цветанов) в изпълнителната власт кабинет с участието на ГЕРБ добива възможност за много по-широка парламентарна подкрепа, предоставя варианти за експертна или друга коалиционна формула. В по-далечна перспектива тя отваря врати дори към БСП. Едно правителство без Борисов става лесно за преглъщане от ДПС. По-важно - обществото иска промяна и би било абсурдно "премиерът Бойко Борисов" да я олицетвори.

"Листите за вота", е темата за коментари в "Монитор" Димитър Ганев, политолог: В листите на БСП по-скоро личи запазване на баланса между различните групи на Позитано 20.

Затова и целта на Михаил Миков като председател на БСП беше да запази единството на партията, да консолидира позициите на различните "крила" вътре. При ГЕРБ също не виждам някаква изненада. Основните фигури, които са приближени до лидера Бойко Борисов, запазват позициите си.

В листите на Реформаторския блок има много спорни имена, за които тепърва трябва да дават обяснения. Но като цяло не се стигна до грандиозен скандал и разцепление, а това беше едно от най-големите предизвикателства пред тях.

Димитър Димитров, социолог: Идеята, че ще настъпи революция, ще се появи нова партия, просто няма как да се реализира на тези избори. Разликата между първата и втората партия, ГЕРБ и БСП, ще бъде приблизително 2 към 1. Мнозинствотона ГЕРБ зависи от собствените им усилия и кампания, но в голяма степен зависи и от това колко от тези 4 партии, които са в порядъка 3,5-7%, ще преминат 4%.

Отпадането на 2 от тези партии ще бъде голямо облекчение за ГЕРБ и силно ще ги приближи към числото 121.

"Не кой, а какво", коментира в "Преса" социологът Кънчо Стойчев. Задаващите се избори за нов парламент са поредното доказателство за доминиращия въпрос и в масовото съзнание, и в медиите - кой ще спечели. На избори ние би следвало да купуваме политика, а политиците да са просто продавачи на различини политически продукти.

Прекаленото персонализиране на политиката води до невъзможност за приемственост, а без приемственост нито един съществен обществен въпрос не може да бъде решаван. Около какво можем да се обединим: финансовата стабилност на България, публичните финнаси - наливаме все повече и повече пари в здравеопазване и образование, а резултатите са все по-лоши и по-лоши.

Енергетика - трябват ни и нови атомни мощности, и диверсификация на доставчика и на пътя на доставка. Развитието на българското производство, условията за бизнес в страната. Дори и само по един въпрос да се обединим, вече ще сме успели.

"Общините получават по-висока издръжка заради "фантомно население", пише "Сега". Проблемите с регистрите на населението и наличието на "жители на хартия" оказват ефект и върху общинските бюджети.

Държавната субсидия към общините за 2015 г. ще бъде изчислена на базата на регистрирани 8 451 350 души с постоянен адрес в различни общини, или с 1 086 780 души повече от официалната статистика на НСИ за броя на населението. От това общините печелят повече субсидии за заплати на чиновниците, но пък наличието на "фантомното население" може да доведе в някои случаи до по-ниска издръжка на училищата. Това става ясно от одобрените вчера от кабинета стандарти за издръжка на делегираните от държавата на общините дейности за 2015 г.

"Да не се вторачваме в различията, а в това, което ни обединява", призовава в интервю за "24 часа" Валери Симеонов, съпредседател на коалицията "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО".

"На тези избори залагаме на един позитивен модел на водене на политика, при който личното и партийният егоизъм са загърбени. И се опитваме да внушим на хората, че обединението и позитивното трябва да надделеят над негативното, омразата и клеветата. Ние сме изключително предвидима коалиция с ясна програма и на никого не сме поставяли условия - нито на ГЕРБ, нито на БСП. По никакъв начин не се стремим самоцелно към властта", уверява Симеонов. Според него тезата "избори до дупка" е антидържавна.

Защо Западът понякога, но невинаги се разбира с Русия,  коментира бившият вътрешен министър Соломон Паси. "24 часа" публикува статията му, написана по покана на тематичното издание на НАТО "Securing Our World", което ще бъде представено на Срещата на върха на НАТО в Уелс, 4-5 септември 2014 г.

Според Паси федерализацията на ЕС, включително общите енергийна и отбранителна политика, са неизбежни за успех в диалога ни с Русия. ЕС трябва спешно да узрее за нов тип стратегически отношения с НАТО, а споразумението за безмитна търговия САЩ-ЕС ще ускори консолидацията на Запада, която е по-важна от всякакви изтъквани недостатъци на вътрешно семейните споразумения.

Най-спешната и най-мащабната нужда на НАТО е от неин нов глобален обществен образ. Засега Западът и НАТО губят войната на информационния терен, въпреки че този терен (GSM, SMS, интернет, имейл, фейсбук, туитър...) е създаден от Запада.

Световното обществено мнение е най-мощният съюзник на НАТО, който ще помогне да спечелим множество битки, без да ги започваме, да изпарим множество вражески цели, преди да са създадени, и да спрем редица агресори още в мислите им, пише Паси. Русия е приятел на Запада, само когато Западът е единен и силен и води еднозначна и принципна политика.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase