Президентът Георги Първанов наложи вето и върна за ново обсъждане в НС текстове от Закона за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), приет на 25 март.

Държавният глава оспорва два текста от предлаганите промени.

Това са параграф 8, т. 2 и т. 3, и параграф 22, т. 1, отнасящи се до назначаването на обвиняемия на резервен защитник, въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник, както и възможността осъдителната присъда да се основава само на данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с тайна самоличност.

Соред Георги Първанов стремежът към ефективно противодействие срещу престъпността не може и не бива да поставя в опасност основополагащи принципи и ценности на правовата държава, демократичното общество и правата на гражданите.

Той оспорва и текста, допускащ прокурорът или съдът да могат да назначат на обвиняемия резервен защитник въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник.

Според Първанов това противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, според която всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право “да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”.

Президентът не приема и новата норма, според която може да се стигне до присъда на основание само на данните от СРС и показания на таен свидетел.

"Комбинацията между тях не може да не постави под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал", смята държавният глава.

На свой ред премиерът Бойко Борисов коментира, че мотивите на президента за ветото му върху промените в НПК ще бъдат разгледани внимателно.

"Ще кажем кое ще приемем и кое – не, и защо. Служебния защитник трябва да го има, анонимният свидетел трябва да се прецизира, за да са спокойни всички, че няма да има нито един незаконно осъден", каза Борисов.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase