Служебният министър на културата Найден Тодоров сподели, че държавата изнемогва в опит да се грижи за паметниците с национално значение. Една от причините е и малкият брой служители, които са останали. Пример е Институтъът за опазване на културното наследство, който трябва да се грижи за паметниците в България.
“Допреди няколко години е наброявала 1500 служители, в момента са 56. Тези 56 служители са изключително качествени, но са 56, а паметниците на културата в България са десетки хиляди”, коментира тежката ситуация служебният министър пред БНТ.
Преди 20 години Институтът за опазване на паметниците е имал регионални офиси, които са се грижели за паметниците с местно значение, а центърът в София - за националните. "Те не могат да се справят, защото нямат регионални офиси и не могат да реагират веднага, когато се случи нещо", допълни министър Тодоров.
Културният министър даде и актуален пример с къщата на писателя Димитър Талев в Прилеп, която се руши и е в окаяно състояние.
Къщата на Димитър Талев е само един от паметниците извън България, които са важни за страната, коментира министърът. Тодоров посочи, че всяко от последните правителства е започвало инициатива да придобие имота, но докато се ориентира какво се случва, идва смяна на властта.
"За късмет и с инициатива на други хора в момента част от тази къща е в български ръце и може да се работи за нейното възстановяване. Една част, защото къщата има няколко собственици още от 1926 г., когато е продадена от наследниците на Талев. В този случай тази къща трябва да се придобие изцяло във времето, да бъде възстановена, да се направи музей на Димитър Талев", добави министърът.
Той е на мнение, че трябва да се води и отделна политика за запазване на значимите сгради и паметници извън България. Такова законодателство обаче не съществува, затова Тодоров ще предложи такава инициатива на бъдещия редовен министър.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
17
до 14
преди 3 седмициМнението ви изисква проверка. Моят въпрос тук е: Какво направи специално създадената организация за 34 години по този въпрос? Ако някъде е имало заличени паметници, в началото на 90- те е било по-лесно да се намерят техни роднини, евнтуално наследници, които да ги знаят и да подновят паметта за жертвата им. В нашия край в едно близко село миналата година откриха нов голм паметник с всякакви имена. Така че не мога да се съглася с мнението ви за "нов възродителен процес".
16
Анонимен
преди 3 седмициДо Анонимен 16 - що, бе, 16-ти - я виж каква култура бъка от очите и челото му - направо културтрегерна :)
15
Анонимен
преди 3 седмициПравилното заглавие "Никой не се грижи за културата и на никой не му пука"