Проф. д-р Климент Найденов е декан на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ от 2019 г. и председател на Българското географско дружество, създадено през далечната 1918 г. Голямата му научна страст са  демографията, туризма и регионалното развитие. Запален пътешественик и преподавател, той е инициатор на редица инициативи, целящи подобряването на образванието в България и по-високата достъпност до географията като наука. В рамките на 60-годишнината на Геолого-географския факултет на СУ, която честваме тази година, проф. д-р Климент Найденов оглави редица събития, по време на които срещна научната общност с визионерските идеи на географите от университета.

В разгара на един, за сега неясно успешен или не летен сезон, говорим с проф. Найденов за туризма, проблемите и решенията в една сфера, която през последните години сякаш остава на втори план у нас.

Световната организация по туризъм ни класира на шесто място по темп за възстановяване след пандемията от COVID-19. Проф. Найденов, каква е вашата прогноза - успешно ли ще бъде Лято 2023?

Трябва да бъдем оптимисти и да вярваме в родния туризъм. За съжаление обаче, този сезон не върви в положителна посока. Обикновено по това време имаме доста по-голяма заетост на легловата база. Ако се разходите по курортите ни сега ще се убедите сами, че хората са по-малко в сравнение с миналата година. Сега е моментът държавата да реагира с агресивна реклама на вътрешния и външния пазари и в съчетание с хотелиерите да се опита да напълни курортите ни през август и септември. Възможно е да бъдат отпуснати ваучери за преболедувалите Ковид-19 с цел по-нататъшна здравна превенция. Климатолечебните ни курорти дават възможност за това.

От една страна, в лицето на държавата, има оптимистични прогнози, а от друга - далеч по-песимистични от бизнеса. Къде е истината?

За съжаление държавните експерти в туризма май нямат връзка с реалния туристически бизнес. Те по-скоро гледат таблици и графики и на базата на това правят своите оптимистични прогнози. А истината е друга. Трябва да се пита бизнеса и то с правилни въпроси и да започнат да се удовлетворяват неговите желания. На базата на тях трябва да се гради активната политика на държавата в сферата на туризма.

Често се сравняваме с Турция и Гърция, но тази година страни като Египет, Тунис и Йордания впечатляват с атрактивни оферти. Доколко сме конкурентни на международния пазар?

Ами не сме конкурентни, въпреки че имаме какво да предложим. Продължава да ни липсва цялостна истинска визия за отрасъла, включваща не само хотелска база, но и подобряване на достъпа до туристическите ни обекти, тяхната социализация, реклама. Няма как да се сравняваме с Гърция и Турция по отношение на ваканционния морски туризъм например – нито имаме толкова дълга плажна ивица, нито имаме толкова много слънчеви дни, нито имаме десетилетия традиции и адекватна реклама. Всъщност нямаме и достатъчна транспортна достъпност. И двете държави, за които говорим имат в пъти по-добра транспортна достъпност от нашата. Тръгнете от Дуранкулак към Резово – 320 км за 5 часа и то, ако няма задръстване във Варна, Слънчев бряг или Бургас. Египет, Тунис и Йордания имат атрактивни оферти, но на каква цена и качество. Ниската цена обикновено не води до качествен продукт. Дори в Гърция и Турция качествените туристически услуги са в 5 звездните хотели. Но за всеки влак си има пътници както се казва, важното е да открием нашите.

От години говорим за качеството на обслужване и липсата на добър персонал по българското Черноморие. Защо според вас има текучество на кадри и постоянно се говори за наемане на чужда работна ръка?

Ниските заплати в бранша и сезонността на отрасъла са проблемът. Разбира се има и изключения, но като цяло заплатите са ниски. Поради тази причина се привличат кадри от държави с по-ниски доходи от нашите – Молдова, Киргизстан и др. Качеството на обслужване зависи много от подготовката на кадрите и манталитета на съответния собственик на туристически обект.

Когато се изтъкват проблемите на българския туризъм, най-често се споменава липсата на реклама. Вие самият го споменавате няколко пъти. Какво трябва според вас да направи държавата в тази посока?

Просто е. Трябва да се рекламира. Трябва да се инвестира в качествена реклама и то подготвена от професионалисти. Разбира се страната ни има годишна програма за национална туристическа реклама. Въпросът е, че по нея няма отчетност – къде, как и какво сме рекламирали и до какви положителни последици е довела рекламата в отделните държави. Ако разгледате тази програма за 2022 г. може би ще забележите някои странности – реклама в Индия с брошури? Възможно ли е в Индия въобще да рекламираме с брошури и колко ще са необходими? След това има друга странност - изработени 2000 брошури за Чехия (тя е 10 млн. жители),  2000 брошури за Унгария (10 млн. жители), 2000 брошури за Полша (38 млн. жители), 2000 брошури за Словакия (5 млн. жители)? Прави ли ви нещо впечатление – едни и същи бройки за различни по големина пазари. Да не говорим, че изводите след това са едни и същи и за четирите пазара. За рекламата за 2023 г. като заплаха е изведена – „Възприятието на клиента за близостта до войната в Украйна/руското влияние“, но никъде няма мерки за справяне с това възприятие, т.е. няма активна реклама, че при нас всичко е спокойно. Къде е дотацията за чартъри? Турция продължава да дотира.

България има липса на трайно запомняща се емоционална и смислена реклама, насочена не само към външния, но и към вътрешния пазар. Вижте рекламите на Гърция и Турция. И пак казвам, няма нужда да се сравняваме с тях. Но преценете сами, кои реклами ще ви завладеят повече – нашите или техните. Знаете ли например, че Гърция имаше т.нар. поддържащи интереса реклами по време на пандемията и те инвестираха в тях само и само туристите да не забравят за страната, въпреки, че няма възвръщаемост от тях.

Лично за мен  не трябва да се пренебрегват и българските туристи. В края на краищата те спасиха българския туризъм в пандемията. В заключение, ако ние не можем, нека да наемем някоя от топ 10 рекламни компании в света да ни свърши работата.

Повишението на цените е между 15% и 30%. Ще се окаже ли непосилна почивката за голяма част от българите?

Не мисля, че това ще откаже българските туристи, нито да отидат на почивка в България, нито в чужбина. Реално това увеличение си е част от инфлацията, която се наблюдава. При нас има цени за всеки джоб. До голяма степен оправдавам повишаването на цените и не само заради инфлацията. Няма как един хотелиер или ресторантьор да инвестира за следващата година, ако не е на печалба през тази. Говоря само за тези, които наистина искат да развиват БГ туризма. Дори смея да твърдя, че ако сезонът може да бъде спасен, това ще е отново благодарение на българските туристи.

Вие какъв съвет бихте дали на българските туристи - ранното планиране на почивка или резервации в последния момент?

Това е строго индивидуално решение. И ранното планиране на почивка и резервацията в последния момент имат своите предимства. За по-дълъг престой аз лично предпочитам ранното планиране.

Определят го като първото нормално лято от години насам, но пък е на фона на войната в Украйна. Може ли взривеният язовир Нова Каховка да отблъсне част от туристите и доколко наистина има опасност от замърсяване на българската ивица?
 
За съжаление активното и може би целенасочено, от други съседни на нас държави, постоянно внушение за замърсяването на Черно море, доведе до отлив на туристи. Държавата не се намеси и не отговори на това. А сега се вижда, че замърсяване няма, нито в Румъния, нито при нас. Още повече, че колегите от ВВМУ правят постоянен мониторинг и аз лично им вярвам и знам, че са професионалисти, тъй като тези изследвания са част от дейността на Център за компетентност КВАЗАР, в който участвам и аз.

Къде на картата се намира България в културния, СПА, селския и градски туризъм? Като че ли продължаваме да разчитаме основно на ски и море?

Ето това е вече тема за много дискусии и активни мерки от страна на държавата. Точно там е проблемът – разчитаме само на ваканционен морски и ски туризъм. Искаме да се сравняваме с утвърдените средиземноморски и алпийски дестинации. Може би и това ще стане един ден. Сега обаче трябва да се насочим към нещата, които са уникални при нас и да развиваме културно-исторически, еко и спа туризъм. На нашата територия е процъфтявала най-старата европейска цивилизация – къде рекламираме това? Имаме толкова много останки от траките и Римската империя. Имаме традиции и обичаи, уникални в световен мащаб. Пренебрегваме ги. Природата ни е уникална. Сами си създаваме пречки пред развитието на активен еко туризъм.

Перлата в тази корона обаче е СПА туризмът. Дори бих казал, че всъщност е необходимо да развиваме цялостен здравен туризъм. При нас имаме минерални и термални води без аналог в Европа. Можем да предлагаме климатолечение и гроздолечение на световно ниво. СПА и балнеолечебният туризъм все по-уверено се развиват – строят се висококатегорийни хотели, качеството на услугите се повишава. Според мен бъдещето е в развитието на комплексни пакети, включващи няколко вида туризъм.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Александър Попов

• туризъм
• Климент Найденов