Българският и руският патриарх отслужиха Света литургия

Божествена Света литургия отслужиха днес патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил и българският патриарх Максим в храма "Св. Александър Невски".

По време на тържествената служба, която продължи три часа, от олтара на храма патриарх Кирил благослови българския народ и му пожела мир и благоденствие.

В словото си в края на литургията руският патриарх се обърна към патриарх Максим и каза, че той е запазил силата на ума си и е признат за духовен водач на своя народ.

Искам да изразя своята дълбока обич и признателност към българския църковен
глава, който е най-възрастният и достолепен православен патриарх, каза патриарх Кирил.

Той подари на патриарх Максим панагия - икона, която се носи на гърдите от висши духовници. Тя е била изработена по повод на 65-годишнината на руския патриарх. Главата на Руската православна църква подари на храма "Св. Александър Невски" потир за причастие.

Българският патриарх дари на патриарх Кирил икона на Св. Кирил и Методий, а настоятелството на храма - икона на Св. Александър Невски.

На литургията присъстваха бившият президент Георги Първанов, Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, народни представители, посланикът на Русия у нас Юрий Исаков и много миряни.

Междувременно митрополит Иларион, председател на отдела за външни отношения на Руската Патриаршия, каза за БНР, че между Руската и Българската православна църква няма никакви проблеми, руското подворие в София функционира много активно, както и българският храм в Москва.

Имаме добри отношения – свидетелство за това е проектът за строителство на православен храм в Москва, посветен на митрополит Киприан, който спасява кирилицата в Русия след падането на България под османско владичество, каза той.

По думите му наследството на светите равноапостоли Кирил и Методий обединява всички православни църкви. „Това е общото наследство на нашите църкви като започнете от руската, българската, сръбската и преминете през полската, чешката и словашката. Създаването и развитието на славянския език за нас е обединително звено”, посочи митрополит Иларион.

Московската патриаршия гледа положително на изпращането на руски монаси в Косово, каза още митрополит Иларион. „Поддържаме тази идея и както преди сме казвали, готови сме да изпращаме наши монаси в Косово”, каза той.

„В този случай сме длъжни да изхождаме от ползата на Сръбската православна църква. Ситуацията в Косово е доста сложна, в т.ч. и манастирите, които днес се намират на територията населена с косовски албанци, които се отнасят доста враждебно към Сърбия и народа й, както и към църквата. Всеки манастир днес мисли за собствени мерки за защита, защото е важно не само да се съхрани културното наследство, но да се съхрани и монашеското присъствие в тях. Затова ние, съвместно със Сръбската православна църква, работим върху това – да създадем пътища за съхранението на православното присъствие в косовския регион и за охраната на тези прекрасни манастири” каза митрополит Иларион.

Митрополит Иларион заяви, че най-важното за Македонската православна църква е да се върне в каноничното поле.

По думите му съществуват много модели на църковно устройство, които, без задължителното признание за автокефалност, могат да дадат на църквата фактически самостоятелност. „Мисля, че не трябва да се държим за тези гръцки термини като автокефалност и автономност. Необходимо е да се създаде такъв модел, който да удовлетвори македонската църква, но който да й позволи да се намира в общение с каноничните православни църкви, а не да се намира извън този процес, както е в момента”, каза митрополит Иларион.

По думите му преди всичко този въпрос трябва да се решава в диалог между Сръбската и Македонската православна църква, която се е отделила от нея. Руската православна църква винаги е готова да помага в този процес и да предлага тези решения, които се основават на нашия собствен опит на преодоляване на разколите, каза митрополит Иларион.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase