Софийският градски съд промени мярката за неотклонение на бившия военен министър Николай Цонев и на съдия Петър Сантиров от "задържане под стража" в "парична гаранция".

Съдът постанови гаранция за Николай Цонев в размер на 15 000 лева, а за Петър Сантиров – 10 000 лева.

Двамата, заедно с бившия главен секретар на министерството на финансите Тенчо Попов, бяха арестувани на 1 април по обвинение за даване на подкуп на следователя от Националната следствена служба (НСлС) Петьо Петров. Според прокуратурата подкупът е предложен от Цонев, за да бъде прекратено разследване срещу него, а Сантиров и Попов са били посредници в схемата. Миналата седмица съдът освободи окончателно срещу гаранция от 10 хиляди лева Тенчо Попов.

Според съдията по делото Мирослава Тодорова е разколебано предположението, че Николай Цонев е предложил да даде подкупа. Независимо от това обаче бившият военен министър и съдията от СГС са били съпричастни към даването на парите.

Според съда има опасност те да извършат ново престъпление – срещу Николай Цонев вече има две заведени дела, а от данните в специалните разузнавателни средства (СРС) по делото може да се направи извод, че Петър Сантиров може да опита да влезе в контакт със свои бивши колеги от градския съд.

Все пак според съдията дългият им престой в ареста (повече от два месеца) и фактът, че Сантиров бе отстранен като съдия в СГС, намаляват опасността те да повлияят на процеса.

Интересни факти изскочиха на днешното заседание. Стана ясно, че Петър Сантиров е имал информация за съдии и прокурори, които се подслушват. В разговор със следователя Петьо Петров той е казал, че знае за 20 съдии от СГС и 15 прокурори от градската прокуратура, срещу които се прилагат СРС-та.

Всички те били в телефона на съдията от Върховния административен съд Панайот Генков, чието име бе замесено в скандалите с роднините на магистрати, получили право да строят в Приморско. Генков бе проверяван от ВСС и заради информацията, че е седял на една маса с дупнишкия бизнесмен Ангел Христов.

Сантиров е използвал именно данните за други следени магистрати като претекст да се откъсне от схемата с подкупа.

Името на друг висш магистрат също привлече вниманието – това на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов. В един момент от уговарянето на подкупа бившият главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов казва на следователя от НСлС, че познава до болка Пенгезов и той е „голям играч“.

Именно заради тази информация съдията по делото коментира, че е имало основания заповедта за използване на СРС срещу Цонев, Сантиров и Попов да е издадена от Бургаския апелативен съд, а не от софийската магистратура.

Друг интересен факт от събраните със СРС-та данни е, че е имало разследване срещу бившия военен министър, което е било прекратено, след като Николай Цонев е дал пари на прокурор. Съдия Мирослава Тодорова подчерта, че трябва да се изясни имало ли е такъв случай, но това не е предмет на конкретното обвинение.

След края на днешното заседание прокурорът по делото Божидар Джамбазов коментира, че все още е възможно в процеса да бъдат привлечени и други обвиняеми. Той каза, че е сезирал компетентните органи за всички обезпокоителни данни, които са се появили след СРС-тата. По думите му самите СРС-та сочат, че ако разрешенията за използването им са били взети в София, е щяло да има проблеми при прилагането им.

Днешното решение СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Апелативния съд.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase