Какво ще се случи в Каталуния, испанската територия с размерите на Белгия, чийто парламент обяви независимост в петък, преди да бъде поставен под прекия контрол на държавата? Разделението истинско ли е или въображаемо? Как да се възстанови редът?

Отговорите на тези въпроси ще зависят от съпротивата на сепаратистките лидери и на техните поддръжници сред каталунците. Но и от партийни интереси, свързани с регионалните избори, които консервативният испански премиер Мариано Рахой насрочи за 21 декември, пише Франс прес.

Пътят на неподчинението?

Сваленият от Мадрид каталунски регионален премиер Карлес Пучдемон и неговият заместник Ориол Жункерас изглежда не са склонни да приемат отстраняването си. И единият, и другият го показаха през уикенда, но без да дадат конкретни инструкции на поддръжниците си.

През това време нищо не изглежда да се е променило...или почти: испанското знаме все още се развява над държавните учреждения и на сайта на каталунската изпълнителна власт все още са снимките на свалените "съветници" (министри).

Ще работят ли днес членовете на каталунското правителство, без да обръщат внимание на отстраняването си? В известен смисъл те ще "дадат тон", тъй като ако се съпротивляват по един или друг начин, ще насърчат други да ги последват.

"Реалността е", обяснява пред АФП представител на сепаратисткото движение, "че не знаем какво се кани да прави (сваленото) правителство".

Как да се дават инструкции на чиновници, които рискуват да понесат санкции, стигащи до уволнение, ако ги спазят? И с какви средства, след като финансите вече се контролират пряко от Мадрид?

"Това е връщане към реалността, правителството на Републиката няма капацитет да се наложи", заявява същият сепаратистки източник.

Членовете на сваленото сепаратистко правителство също рискуват да бъдат съдени за "неподчинение" и "незаконно присвояване на обществени средства" и дори за "размирици" или "бунт".

Мирна съпротива под каква форма?

Сепаратистките организации, които могат да мобилизират стотици хиляди души, се държат много дискретно от няколко дни, също като "Комитетите за отбрана на Републиката" - асоциации от кварталите, които организираха защитата на пунктовете за гласуване по време на забранения референдум за независимост на 1 октомври, често подтиквани от активисти на крайнолявата сепаратистка партия "Кандидатура за народно единство".

"Сега щя трябва да се борим (...), но по по-символичен начин, за да покажем, че испанската държава е нестабилна на тази територия и че не може да се наложи на 100 процента", разкрива сепаратисткият представител, интервюиран от АФП.

"Ако има съпротива, тя ще бъде пасивна и нискорискова", казва в Мадрид политологът Пабло Симон, който смята, че 200-те хиляди каталунски чиновници няма да се изложат на опасността да бъдат наказани. "Възможно е да протакат изпълнението на задачите си, но в крайна сметка това не е от особено значение, защото става дума за временно правителство, за ръководене на текущите дела преди изборите на 21 декември", заявява той.

Пабло Симон отбелязва, че командването на автономната каталунска полиция, която е от стратегическо значение, досега приема заповедите на централното вътрешно министерство.

"Ще трябва да изчакаме следващите дни, за да видим дали държавата, която току-що се роди, има достатъчно сили, за да се наложи", заяви пред АФП Жауме Алонсо Кевиляс, адвокатът на Карлес Пучдемон, без да обявява победа.

Изборите - майсторски ход на Рахой

Дори противниците му признават: за Мариано Рахой решението да свика избори много бързо е било "умно". Това беше "хитър ход", отбелязва каталунският всекидневник "Периодико".

За да избегне затъването в онова "тресавище", което му обещаваха радикалните сепаратисти, той изигра картата на демокрацията в момент, когато поставянето на Каталуния под прекия контрол на централната власт се възприемаше като завръщане към диктатурата на Франсиско Франко, продължила от 1939 до 1975 година.

Той налага своя ритъм на различните сепаратистки партии - от десницата до крайната левица - които от няколко месеца се разкъсват зад кулисите. Най-умерените, близки до икономическите среди, показват голяма резервираност, изправени пред паническото напускане на предприемачите, до което доведе приближаването на евентуалното отделяне от Испания.

Те ще се изправят пред невъзможен избор: да продължат напред, отказвайки да се явят на изборите на 21 декември, или да участват в тях и да приемат да играят на избори, организирани от държавата.

По всичко изглежда, че поне две от трите сепаратистки каталунски партии - републиканската левица на сваления регионален вицепремиер Ориол Жункерас и консервативната ЕДПК ("Европейска демократична партия на Каталуния") на Пучдемон - ще участват в изборите, смята Нарсисо Мичавиля, социолог и специалист по изборни анализи. Според него те няма да поемат риска да се маргинализират, "като загубят влиянието си" в каталунските институции.
 

/БТА/
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Испания
• Каталуния
• мариано рахой
• карлес пучдемон