Ако вестникът от преди 10/10/89 г. е ясно за какво да се използва.Бяха по-меки защото от ЦК на БКП бяха наредили да се првят за двойна уотреба.Тия новите едни гланцирани такива,едни лъскави.....трябва да си майстор шпакловчик да свършиш работа с тях.
Забелязъл съм , че когато коментар който не ви харесва ,правите всичко възможно да не го публикувате и вие да не сте виновни. Това показва колко сте пристрастни .Явно доста вече са го разбрали. Не ми пробутвайте , че това е автоматична система. И тя се прави от хора.
Да.. вероятно е и безопасна. Видях в кухнята отворен топ вестникарска хартия с размер A4. Не разбрах топа по 100 или 500 листа съдържа, но са много. Цвета е като на стара хартия, с леко жълтеникав отенък. Това за яйцето на печката е възможно да се сготви. Навремето правихме печено пиле в амбалажна хартия. Казваха им кесия. В такива кесии се продаваха храни. Пилето се овкусяваше и поставяше в такава кесия намазнена с олио. Слагахме в тава и на фурната печахме пилето. Много вкусно беше.
До Анонимен 20 - И в някои заведения ти сервират върху нещо, което би трябвало да е италиански вестник. Може пък наистина да е имитация на вестникарска хартия. Тук един разказа преди време, че когато бил дете и баба му ползвала готварска печка на твърдо гориво, тя правила фуния от вестник, чуквала в нея яйца и слагала това нещо в единия край на печката, където е горещо но е отдалечено от горящия вътре огън. И така му приготвяла обяд.
До Дедо Мъди - По времето на дЕдовците им партизани вестник на село са получавали само кметът и даскалът. За целта, която ти имаш предвид са ползвали шумки от лопен, а през зимата мамули, чиито зърна са оронени. Това пишат някои в мемоарите си.
От известно време ретро модата навлиза и при сервирането. Синът ми си поръчал един топ вестникарска хартия за сервиране. Ползва я за хапки, пуканки, чипс. Явно е само имитация на вестникарска хартия с надписи, но не мирише на вестници.
Пакетирайте ги и ги пазете на тавана или в мазето, защото тук един усилено агитира за излизане от ЕС и НАТО. Едни от изток пък само чакат това да се случи, за да се настанят отново тук. Не, че сега ги няма, де. И ако това се случи, нито банани ще има, нито отворени граници, а нищо чудно да забравим и многопартийната система. Ще липсва и тоалет-папир, но поне това може да се компенсира със старите вестници.
Вместо чинии се постилат на масата като покривки за еднократна употреба. Но не се изхвърлят, ако не са мокри може само да се изтупат през терасата и са годни за нова употреба. Може да се постилат на земята при боядисване на стени. И пак не се изхвърлят накрая, пазят се за разпалки. Може и за папие-маше.
Старите вестници от едно време са произведени с друга технология. Съдържанието на мастилото за печат беше различно. Миризмата беше специфична. Огледалата и стъклата се почистваха с вестници, ставаха много чисти заради съдържанието на газ. Преди повече от 10г. ЕС забрани някои химикали и сега вестниците не са което бяха.
Работническо Дело през 70-те беше с ЦЕНА 2ст.Човек можеше да си боядисва да прави ремонт или да ги ползва за шумо или топло изолация.По онова време водещите български политици днес и бизнесмени, бяха отглеждани на село в къщи с тоалетни на двора, и там вестника е било евтино решение за бришане на техните дядовци партизани и баби селски чавки!
Ако вестниците не са достатъчно стари, в демократичните печатници полиграфските мастила са силно токсични и никак не е добре с тях да се завиват плодове или други храни!
Ей и изкуствению интелект да питаме за за кво да ползваме вестнику и он ще ни отговори, че най-голема полза от един вестник има у нужнико!
ГОДИШЕН абонамент за Работническо дело беше 8лв, Септемврийчето беше 4лв. Иначе за другото си прав - абонаментът беше почти насилствен - няма не искам, няма недей - задължителен абонамент за два български и два съветски вестника.
Инвестор.БГ АД © 2001-2017 Dnes.bg
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2017 Dnes.bg All rights reserved.
Contact Us | Advertising | Portfolio
За какво да използвате старите вестници?