Новината, че кореспондентите на чуждите вестници ще посетят на 15 юни 1923 год. вилата на Стамболийски в с. Славовица и страха, че хитроскроеното оправдание ще бъде разбулено, принуждава властта да даде напътствие да бъдат изровени прясно погребаните трупове и да се занесат на друго място, далеч от всеки поглед и далеч от света.

Оъново ли?Дезертирайте и после пишете от ТАМ..Поради Такива, като Вас сме на тази халаПочти Всички американолюбци, са Хитлеристи по природа.Убивайте местното културно население и Живейте шастливо неправейки разлика между индианците от Амазонка и тези от Маями.

Официалните власти обявяват, че Стамболийски е убит по време на една престрелка с въоръжените селяни. Издаденото първо съобщение е много кратко и сухо. В него не се дават подробности, докато впоследствие се прави всичко възможно, за да се скрият истинските причини за убийството и жестокостта, с която то е извършено.

Ето какво разказва един от очевидците:- Струва ми се, че това едва ли не е вчера. Когато измъкнахме труповете от плиткия гроб, веднага познах Александър Стамболийски. Косата му беше наскубана, а кожата на главата олющена. Намерих в пръстта един кичур залепена коса, който запазих като спомен. Спомен, който да ми напомня винаги за великия апостол на земеделска България Александър Стамболийски. По съсеченото му тяло имаше множество рани. Ясно личаха и следите от нанесените удари с нож. Раните зее

Жените се заемат с възложената им работа. Те измиват добре насечения на парчета труп на Стамболийски и тялото на неговия брат Васил и заедно с група селяни, извършват скромно погребение на двете скъпи за българския *** жертви. Във вилата се мяркат от време на време чужди хора. Само един часовой стои ням и неподвижен там и наблюдава всичко. Той не може да понесе покъртителната картина и заплаква.

Щом стигат до мястото и виждат полузаровените трупове, жените започват да плачат.По това време наблизо минава един офицер, който поръчва да повикат жени, които да омият телата и ги заровят по-дълбоко. Труповете били обърнати с очи към земята.На същото място една жена посажда липа, пораснала вече в хубаво дърво.

Всички селяни от околността научават бързо новината за трагичната смърт на Стамболийски. Тази вест произвежда потресаващо впечатление. Селяните са поразени.И когато палачите изчезват, един селянин тръгва по дирята към лозето. Той стига до пресния гроб. Изненадата му е голяма. Селянинът бързо се отправя към съседната нива и извиква работещите там жени.

Те отнасят двамата братя в лозето, намиращо се на 100 метра източно от вилата, разравят земята, приготвят нещо като гроб и хвърлят разкъсаните, надупчени и обезобразени трупове в дупката. После криво-ляво ги зариват с пръст и изчезват далеч от гроба на Стамболийски. Но в него той не остава за дълго.

В това време палачите потриват радостно ръце, надават пиянски викове от радост и пият с пълни чаши вино.Стамболийски умира така, както умират великите хора: с достойнство той понася смъртта, стоически се справя с всичко, мъжествено преживява мъченията и страданията, за да остане неговият дух вечно да витае над родната земя.

Палачите са уверени, че Стамболийски не е вече между живите. Те са доволни, че са завършили успешно своето пъклено дело.След това те се оттеглят на съвещание в кървавата стая на вилата.По това време Стамболийски изживява последните си часове. Той намира сетни сили у себе си и успява на стената на старата постройка в двора да напише с пръст, потопен в собствената му топла и шуртяща кръв следния надпис: 12 ч. 14 юни 1923 год. Ст.

Теа Криминално проявени с рокери пък какво правят там , тръгнали да чистят .............мн зле таа Държава , що не продал България Тодор Живков като 16 република

После захвърлени по пода и омърсени късове от тялото на Ал. Стамболийски, палачите дават на Васил Стамболийски, за да ги държи. Последният не може да се помръдне. И скоро започва да агонизира, да из-дъхва от собствените си рани и от ужаса, който преживява, като гледа съсичането на родния му брат.

Отрязани части от тялото палачите хвърлят в устата на Ал. Стамболийски и искат да го нахранят със собственото му месо. Те дават на Стамболийски да пие собствената си кръв... Каква зверщина, каква нечовечност! Каква невиждана жестокост!...И Нерон, и Калигула, и Ландрю, и Вайдман биха завидели на тези убийци, чиито имена биха блестяли с яркост над всички останали.

До АнонименИ от къде имате толкова точна информация какво е станало там? Лично Стамболийски ли ви разказа или го прочетохте в червения учебник в които и клането в Катинската гора не е дело на цоцалистите, а на злите немци? Или може би касапите са описали всичко (дори и това на което не са станали свидетели) и то е в архивите на България до които ние нямаме достъп защото са в Русия? Или просто като свидетели на собственото си зверство, цоцалистите типично в техен стил го преписват на другите?

И всичко това се понасяше от мъченика Александър Стамболийски. Ням и безпомощен свидетел на това нечувано престъпление, Васил, агонизиращ и очакващ същата участ, гледа как обезобразяват неговия брат.

Тоа паметник е незаконен , да се събори от ОБщината България не е поръчвала тва чучуло дето му викат паметник там , няма такава информация в Архивите

Палачите не бързат с жестокостите си. Те искат да мъчат Стамболийски и да причинят смъртта му от нечовешките мъки, които му създават. После един от палачите отрязва части от краката на Стамболийски, друг забива остър нож в бедрата и ги разкъсва, трети със зверска жестокост *** гърдите му.

Той го гледа кратко време, после засмян до уши, го захвърля към ъгъла на стаята.В това време друг, за да не остане по-назад от своя съучастник, реже другото му ухо.Кръв се стича по врата на Стамболийски. Той трепери от болка. Отдавна ризата, и всичките му дрехи са потънали в кръв.

ПАЛАЧИТЕ РЕЖАТ СТАМБОЛИЙСКИ НА ПАРЧЕТАПалачите не стоят без работа. О, сега започва ужасната дейност, която увековечава имената им на зверове в човешки образ.- Ха, ха, ха... - ръмжи един от тях, приближавайки се до Александър Стамболийски с нож в ръка, хваща ухото му и го отрязва.

Стамболийски мина по страшния път към височината, както Исус се изкачи на Голгота, с тази разлика, че Исус носеше на гърба си кръста, а Стамболийски носеше своите палачи, хора без срам и съвест. Той носеше, обаче, друг кръст - кръстът на земеделска България, на българския народ.