Лъжите на царските лакеи са следните - Ясно е, че след осъществяването на преврата професор Цанков и другарите му са се намирали в едно извънредно тежко положение. Затова те употребиха всички усилия, за да може на всяка цена да се приключи последната фаза на преврата чрез неговото узаконяване. При срещата си с царя професор Цанков убедително и дълго време е увещавал царя да подпише указите, като му дал всички уверения, че няма да допусне проливането на кръв.

Борко Немски прекрасно е знаел за преврата и не е предупредил правителството и Стамболийски. Омразата му към Стамболийски, който е искал монархията да се замени с чиста и свята република е известна. После след преврата за десетина години Борис изгражда своя монархофашистки режим и тласка България за втори път да е немски сателит като в първата световна война.

Преди тръгването на автомобилите министър-председателят Александър Цанков се обърна към царя и му каза засмян: Ваше Величество, историческото перо, с което подписахте новите укази, трябва да се запази като музейна вещ. Царят се усмихна и като възприе идеята му, отговори: Вярно е, аз ще запазя това перо.

По установен условен сигнал, когато се наложи, тя щеше да ги намери, за да влезе във връзка с тях. Предполагаше се, че като жена, никой нямаше да се противопостави на княгинята да излезе от двореца и да отиде незабелязано до конюшнята, за да вземе чакащият я оседлан неин кон. Така, натоварена да поддържа връзка с царя, тя щеше да се срещне с него, когато стане нужда, и да го информира за хода на събитията. Заедно с княгиня Евдокия аз останах да поддържаме връзка с двореца София, когато стане нужда и да следим за положението.

Когато се завърнах в столовата, там заварих царя и Багрянов, облечени в ловните си костюми и нарамили ловни пушки, се готвеха да заминат на лов, придружени от княгиня Надежда. Последнята трябваше да вземе своя кон от конюшнята, когато минават край нея и да придружи царя и Багрянов до мястото, около което те щяха да се навъртат.

ЦАРЯТ ЗАМИНАВА НА ЛОВ ИЗ КАЗИЧЕНСКИТЕ ГОРИЧКИДокато аз обяснявах на телефониста лично заповедта на царя, по съвета на Иван Багрянов, той решил да излязат заедно с него на лов из Казичанската нискостеблена гора, която се простираше между парка на двореца Врана и железопътната линия за Пловдив, дето да изчака по-нататъшния развой на събитията, да обмисли по-нататъшното си поведение и да вземе своето решение.

Още ли не е съборен тоя окупационен символ ?

Така те откриха свое военно училище, поддържаха голям кадър от офицери и своя военна организация, като явно се готвеха за освобождението на отечеството си. С течение на времето обаче политиката на техните покровители се промени и емигрантите бяха принудени да изтеглят постепенно многобройните си командни кадри и щабове в Югославия и Франция. Българските офицери страняха от тези натрапници, които в своята цялост представляваха една деморализирана сбирщина.

ВОЕННИЯТ СЪЮЗ И РУСКИТЕ ЕМИГРАНТИСлед подписването на мирния договор в Ньой победителите ни заставиха да приемем една голяма част от руските емигранти-белогвардейци. Така натрапени, правителството беше принудено да търпи тези емигранти, които използваха нашата толерантност във всяко отношение. Чувствайки закрилата на нашите победители, техните претенции ставаха все по-големи. Емигрантите се бяха забравили до такава степен, че се считаха като негласни окупационни войскови части на съглашенски.

За многобройните му убийства, грабежи, за гаврата със Стамболийски Харлаков е осъден на смърт. Генерал Вълков, изобличен от Харлаков и други свидетели като наредител на репресии и смъртта на Стамболийски е осъден на затвор, като част от затвора му е в концлагера Белене. ЕТО ТАКИВА НЕВИННИ СА ОСЪДЕНИ ОТ НАРОДНИЯ СЪД! Вълков кръволока все едно е помилван даже.

За своите последни престъпления Харлаков и много още престъпници като него, ще отговарят днес пред Народния съд. Часът на разплатата наближава. Възмездието, колкото строго и жестоко да е то, ще бъде дадено. Народният съд ще каже своята тежка дума и за престъпленията на Харлаков, убиецът на Ал. Стамболийски.

В едно село, където избиват 80 души, след убийството им Харлаков нарежда музиката да свири хоро и оставя всички селяни да се наловят на хорото и да играят около труповете на своите избити съселяни.Това е низ от престъпни подвизи, започнали с най-страшното и най-зверско престъпление - убийството на Стамболийски. Престъпни подвизи, които Харлаков и много други като него вършат сякаш с гордост.

Той участва и в събитията през септември 1923 година. Онзи кървав септември, през който харлаковци избиха десетки хиляди невинни български граждани. Онзи кървав септември, който работниците и селяните ще има още дълго да помнят.Така в тия мрачни времена Харлаков се подвизава със своята банда палачи, граби, убива и пали.

Харлаков казва:- Уволниха ме в 1927 година. Дотогава бях на действителна служба, като офицер. Генерал Вълков изпрати хора в Белгия и Франция, за да ме убият. Сава Киров, сега пълномощен министър, знае много добре за опита да бъда убит. Същото знае и княз Мистерски, полякът в Бордо.

Освободителка ги подгони фашагите така , че не можаха да си продадат имотите, заграбени от евреите у нас. Сега техни наследници се опитват да се правят на демикрати. Жалка ***

Харлаков твърди, че в инструкциите, които му се дават преди заминаването, изрично му се заповядва, да ликвидира на всяка цена Стамболийски. Харлаков поискал писмена заповед, на която Вълков му отговорил:- Никаква писмена заповед. На вас се възлага да ликвидирате Стамболийски. Не сторите ли това, отговаряте с главата си!

Своето участие в залавянето на Стамболийски Харлаков обяснява така:- На 9 юни 1923 година сутринта генерал Вълков повиква Харлаков в Министерството на войната. В кабинета на военния министър, Харлаков заварва професор Цанков и Хр. Калфов. Ген[ерал] Вълков го приема веднага, но не в кабинета си, а в салона за приеми. Там, когато двамата остават на четири очи, генерал Вълков му казва:

Обаче разплата ще има за тази окипирана и изгорена земя. Прокудени 2 млн българи да дирят къшей хляб в чужбина, тук да вилнеят Ц. банди и да раждат по 10 деца за социални пимощи. Каква Америка, какви 5 лева

Харлаков е в ръцете на властта. За своите престъпления, той ще отговаря пред Народния съд. И сега, когато се намира пред народното обвинителство, пред страха от тъй дългоочакваното от отрудения селски народ възмездие, за убийството на Стамболийски, Харлаков не е тъй дързък и смел.

Нечистата му съвест го подтиква отново към бягство, но къде? Отначало той се крие в околностите на Габрово. Нямайки възможност да избяга, той се укрива в женския манастир, намиращ се в центъра на града. От там го изгонват. Харлаков отива към близкото кафене, но на излизане е заловен от органите на народната милиция.