През септември пътувах от родната си Уганда до окръг Туркана в Кения, който страда от историческа суша. Една сутрин срещнах момче в болница, където лекарите приемат пациенти с най-тежките случаи на тежко остро недохранване. Семейството му не беше успяло да получи навреме необходимото лечение. Когато слънцето залезе вечерта, то беше починало.

Момчето беше едно от 37-те милиона души, които са изправени пред глад в Африканския рог. След четири неуспешни дъждовни сезона Кения е изправена пред остър риск от повсеместен глад. Експертите прогнозират, че засегнатите от суша райони в Етиопия, Кения и Сомалия ще получат значително по-малко от нормалното количество валежи до края на годината, предава в. "Гардиън".

Целият африкански континент е отговорен за по-малко от 4% от историческите световни емисии, но въпреки това африканците понасят основната тежест на климатичната криза. Преживяваме дълбоки щети за нашите общества, икономики и най-вече за нашите хора. Същата несправедливост осакатява и други части на света с по-ниски доходи; в Пакистан по-рано тази година екстремни наводнения потопиха една трета от цялата страна, убивайки повече от 1700 души. Световната банка изчислява, че общите икономически щети в Пакистан възлизат на над 30 млрд. долара (26 млрд. паунда), а възстановяването ще струва още 16 млрд. долара.

Пакистан е допринесъл само с 0,3 % от световните емисии, но подобно на Кения и Сомалия трябва да плаща буквално за парниковите газове, отделени от други страни. Нещо повече, тези страни не разполагат с ресурси, за да платят за нанесените им щети. Когато през 2021 г. Германия преживя ужасно наводнение, правителството успя незабавно да мобилизира 30 милиарда евро (26 милиарда паунда), за да плати за възстановяването на разрушените от наводнението градове и инфраструктура. За разлика от тях Пакистан трябваше да разчита на апел на ООН за спешна помощ, който е финансиран само на 34 %. Мозамбик беше принуден да вземе заем от МВФ, за да плати за възстановяването след циклона Идай през 2019 г., което още повече задълбочи дълговите проблеми на страната.

Наследството от колониалното извличане и ограбването от страна на богатите държави остави държави като Пакистан, Кения и Мозамбик без достатъчно ресурси, за да се справят с екстремните климатични промени. Без средства за възстановяване от екстремни метеорологични явления, за страни като моята има малка надежда да оцелеят през следващите няколко десетилетия.

Тази седмица в Коп27 най-уязвимите от последиците на климатичната криза държави предлагат решение. Искаме от тези, които до голяма степен са причинили тази криза, да помогнат да се платят щетите, които са причинили. На езика на ООН това се нарича "финансиране на загубите и щетите". Този въпрос вече доминира в преговорите и кара преговарящите да се карат до късно през нощта.

Вануату, тихоокеанска държава, която е сред най-уязвимите от климатичните промени страни в света, за първи път предложи такава финансова помощ през 1991 г. Въпросът обаче от години е блокиран в техническите преговори на ООН. Това позволи на богатите страни да забавят всякакъв напредък в предоставянето на пари на хората, които се нуждаят от тях, за да се възстановят и да се построят отново. Сега въпросът за загубите и щетите най-накрая става неизбежен. Хората по света започват да разбират защо това е необходимо.

Някои биха казали, че подобно финансиране все още е малко вероятно на фона на енергийната криза и кризата с разходите за живот. Но ако говорим за това кой е виновен, има един виновник, който се откроява - индустрията за изкопаеми горива. В нов доклад на организацията Loss and Damage Collaboration се посочва, че през първата половина на 2022 г. само шест компании за изкопаеми горива са спечелили достатъчно пари, за да покрият общите разходи за екстремни метеорологични и климатични събития в развиващите се страни по света - и все пак са им останали близо 70 млрд. долара (61 млрд. паунда) чиста печалба. Дори генералният секретар на ООН призова за извънредни данъци върху гигантите в областта на изкопаемите горива, за да се финансират загубите и щетите.

Други твърдят, че не можем да контролираме как парите се използват в действителност - че правителствата, които ги получават, може да не ги предоставят на нуждаещите се, а да ги похарчат за собствени проекти. Но ние знаем какво работи. В доклад, публикуван миналата седмица от Стокхолмския институт по околна среда, се посочва, че най-ефективният начин тези пари да стигнат до хората, които се нуждаят от тях, е просто да им се предоставят директно. Такива преки трансфери могат да се осъществяват под формата на малки и достъпни безвъзмездни средства за общности, които имат спешна нужда от тях.

Единственото нещо, което все още липсва, е политическа воля за осъществяването на това. Но тъй като климатичните бедствия се натрупват, загубите и щетите стават все по-трудни за пренебрегване. Хората определят Коп27 като "африканския полицай". Той може да оправдае това име само ако световните лидери са готови действително да се справят с нуждите на хората, страдащи от кризата, в чието създаване те не са изиграли особена роля. На лидерите, които се събират тази седмица в Шарм ел-Шейх, казвам: не можете да се адаптирате към глада. Спрете да губите време. Започнете да предоставяте средства на тези, които най-много се нуждаят от тях.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• ООН
• африкански държави
• климатични промени
• Кения
• Уганда
• историческа суша
• помощ от Запада