Снимка: архив, Reuters
fallback

Разбира се, че не съществува място, наречено Боклучените острови. Но въпреки това активисти призовават огромна маса от синтетични отпадъци, плаваща в Тихия океан, да бъде приета за член на ООН.

За държава, която дори не съществува, Боклучените острови са стигнали доста далеч.

Голямата купчина отпадъци в Тихия океан, носеща се някъде между Япония и Хаваи, има собствен герб с девиза "Океанът има нужда от нас", синьо-бяло знаме със зелен триъгълник, валута - наречена "отломки", и пощенски марки с изображения на риби, птици и костенурки.

Боклучените острови си имат дори и почетен гражданин: бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор.

Единственото, което все още нямат, е международно признание - било то от ООН или от някой друг, пише ДПА.

Има една голяма спънка: всеки, който се опита да стъпи на Боклучените острови, ще потъне във водата - защото Боклучени острови е просто името на огромно количество пластмаса в Тихия океан. Проблемът се влошава и затова активисти решиха да привлекат към него вниманието на обществеността.

Образувал се е огромен гигантски, макар и неплътен килим от бутилки, найлонови пликчета, опаковки и всякакви други синтетични отпадъци, носещи се из Тихия океан. По-голямата част от тях в крайна сметка ще се разградят до дребни синтетични частици, които плават непосредствено под водната повърхност и са едва забележими.

Учените започнаха да предупреждават още преди две десетилетия за това, което днес се нарича "голямото тихоокеанско боклучено петно", което според експерти е с размери най-малко 700 000 кв. км, или по-голямо от Франция. Но общественото внимание или интерес към проблема остават ограничени, защото боклуците се носят във води, които рядко са виждани от кораби или туристи.

В океаните на планетата вече плават около 140 милиона тона синтетични отпадъци и всяка година се увеличават с 8 милиона тона. Проблемът се признава от всички, но за решаването му засега се прави малко. На срещата на високо равнище на Г-20 през юни големите индустриални и развиващи се страни приеха необвързващ план за действие.

Кампанията за признаване на Боклучените острови, измислена от американската група за защита на околната среда Фондация "Синтетични океани", цели да промени това. Идеята е доразвита от двама лондонски специалисти в областта на рекламата. Дизайнерът Марио Керкстра създаде герба, паспортите и знамето. Ако се вгледате в знамето, ще видите, че зеленият триъгълник е дъното на пластмасова бутилка, плаваща по водата.

Активистите се наричат "боклучени островитяни" - което би било и официалното име на гражданството на държавата - и са подали молба в ООН да станат 194-и член на организацията. Над 125 000 души са подписали петицията с искане за признаване на Боклучените острови за държава. Като основание за официално признание се посочва Конвенцията от Монтевидео от 1933 г. за правата и задълженията на страните. Експертите по международно право обаче казват, че още е много рано да се говори за истинско признаване.

Най-влиятелният поддръжник на идеята на Ал Гор. Номерът на паспорта му от Боклучените острови е Т17В90Н3 и той е валиден до 7 юли 2027 година. "Океаните са от жизненоважно значение за нашето оцеляване и трябва да ги защитим", обяви той.

И други влиятелни фигури се присъединиха към кампанията, включително британската актриса Джуди Денч, която обяви, че е готова да бъде кралица на Боклучените острови.

Но "боклучените островитяни" признават, че не се надяват на голям успех на кампанията си - реалното признаване от ООН би ги поставило преди всичко в конфликтна ситуация. Защото логиката би диктувала след това да се опитат да се погрижат новата страна членка да изчезне възможно най-бързо. Или, както казват активистите в своя лозунг, "Погрижете се първата страна, направена от боклук, да остане и последна".

Въпреки това ООН вече похвали кампанията. Стефан Дюжарик, говорител на генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, заяви пред ДПА: "Не знам дали е получена такава петиция, но мисля, че това е много иновативен и креативен начин да се привлече внимание към проблем, който често не се забелязва".

Той обаче предупреди: "Това е иновативно и креативно, но шансовете да бъде прието са близки до нулата".

/БТА

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

9

Еколог

преди 6 години

До рускиняВиж какво пписах по-долу - няма нищо за чистене. Става дума за наличие на 5-6 пластмасови частици в кубичен метър. Не трябва да се чисти, а да спрем да замърсяваме - пластмасата деградира под влияние на различни фактори, така че сама би изчезнала, ако намалим замърсяването. И няма да се налага да чакаме 100 или 1000 години, както лъжат неуки псевдо еколози - деградирането в океана е значително по-бързо.

8

Анонимен

преди 6 години

А ква да ядем?

7

Анонимен

преди 6 години

Не яжте океанска риба, пълна е с пластмасови микрочастици.

fallback