Това, което в Залцбург изглеждаше като елементарна игра за френския президент, се превърна в сложен пъзел в Букурещ и във Варна, пише "Дойче веле".

В сряда Еманюел Макрон разговаря с австрийския президент Кристиан Керн. Двамата бързо постигнаха съгласие да се борят заедно срещу дъмпинга на заплатите в ЕС. По верем на четиристранната среща в Залцбург Чехия и Словакия също обещаха подкрепа за оспорваната реформа на директивата на ЕС за командироване на работна ръка.

Словашкият премиер Роберт Фицо обаче внимателно подхвърли, че Унгария и преди всичко Полша, също трябва да се присъединят към предложенията, тъй като командироват особено много работници в другите европейски страни.

И по този начин напипа болното място. От една страна, всички страни-членки трябва да одобрят реформите. От друга страна, Фицо явно е наясно, че Полша няма да одобри пакета от реформи, който според полската правителствена ръководителка Беата Шидло, е насочен срещу полските интереси.

Източна Европа функционира другояче

И Варшава отново потвърди вироглавата си позиция - още по време на срещата на Макрон с румънския президент Клаус Йоханис в Букурещ. Полша няма да промени позицията си по този въпрос и ще я защитава докрай, заяви Беата Шидло за медиите в полската столица. По този начин Шидло предизвика гръмотевична буря, която вероятно няма да затихне и до следващата среща на върха на ЕС през октомври. Предложенията на Еманюел Макрон не срещнаха така очакваната ясна подкрепа в Букурещ, нито пък ден по-късно и във Варна.

Клаус Йоханис, както и българският президент Румен Радев все пак заявиха, че искат засилено да сътрудничат за премахването на социалния дъмпинг и дъмпинга на заплатите в ЕС. От друга страна, те обърнаха внимание на правата на работниците и фирмите, които трябва да се доказват в рамките на свободната европейска конкуренция.

Макрон е готов на компромиси

Еманюел Макрон явно е наясно с щекотливостта на темата. И за да може подетата от канцлерката Меркел реформа на трудовия пазар да бъде осъществена на практика, той е готов на компромиси. Така например в замяна той предложи на румънските и българските си събеседници подкрепа при преговорите за прием на двете страни в Шенгенското пространство.

Поне след краткото си посещение в Източна Европа Макрон вече трябва да е разбрал, че неговата интерпретация на "европейския дух" е едностранчива. Броят на командированите работници в страни от ЕС съставлява по-малко от един процент от всички европейски работници. И опитът на Макрон да ги изкара отговорни за безработицата във Франция е твърде прозрачен. Това е опит за отклоняване на вниманието от дългогодишните структурни проблеми в собствената му страна.

Освен това Макрон изглежда съзнателно забравя, че френските търговски вериги Carrefour или Auchan са изтласкали почти изцяло от пазара по-малките фирми в Източна Европа. Такива са правилата на играта в свободното европейско икономическо пространство, от които печелят и френските фирми. Опитът за "реформиране" на трудовия пазар в ЕС чрез протекционистки мерки е възможно най-лошият сигнал за спасяването на "европейския дух".

Няма изгледи за консенсус

Нека да се върнем към директивата на ЕС за командироване на работници. Разбираемо е, че във Варна Еманюел Макрон реагира раздразнено на поведението на Полша. Сигурно е прав като заяви, че не Полша е страната, която ще "задава посоката, по която трябва да се развива Европа". Франция обаче също не е държавата, която сама ще задава тази посока. Всички страни в ЕС трябва да намерят пътища и средства за намаляване на социалните и икономически разлики вътре в общността.

Кратката обиколка на френския президент в Средна и Източна Европа сигурно ще внесе нова динамика в дискусиите по въпроса. Но желанието му да осъществи реформата в директивата за командироване на работници до края на годината, едва ли ще се осъществи.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Франция
• Източна Европа
• Еманюел Макрон
• командировани работници