България е сред единадесетте членки на ЕС, които се обявиха срещу предложението на Европейската комисия за промяна на правилата за командированите работници в ЕС. В полунощ изтече срокът, в който националните парламенти в страните членки можеха да изразят мнение по текста.

Законодателите на България, Полша, Хърватия, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Литва, Естония, Унгария и Дания решиха да вдигнат "жълт картон" на Европейската комисия, като ѝ сигнализират, че според тях тя надвишава правомощията си и навлиза в компетентност, която е на националните правителства. Освен това те смятат, че поправките ще навредят на общия пазар на стоки и услуги в ЕС.

През март Европейската комисия предложи поправки в Директивата за командированите работници. Най-съществената промяна предвижда работници, които са наети в една европейска страна, за да работят в друга, да получават същото възнаграждение като местните работници. Досега работодателите дължаха само минималната заплата в страната, в която изпращаха работници.
Целта е да се сложи край на социалния дъмпинг чрез по-ниски заплати.

Ако новите правила влязат в сила, страните, в които трудът е по-евтин ще загубят конкурентното си предимство да изпращат работници в тези, в които той се заплаща по-скъпо.

Според Полша, която оповести мотивите си, предложените промени ще унищожат възможностите на предприемачите да печелят от конкуренцията в сектора на услугите и ще оскъпят цените на услугите в ЕС за сметка на конкурентоспособността на европейската икономика.

Коментарите на Народното събрание не са публични, но според сайта на социалното министерство, България се тревожи, че принципът „равно заплащане за равен труд“, може да направи фирмите от Централна и Източна Европа по-неконкурентни на общия пазар в ЕС. Посочва се още, че законодателното предложение не изяснява какво освен заплатата се включва в изискването за изравняване на възнагражденията. Европейската комисия само посочва, че трябва да се включат социални надбавки, но без да ги прецизира. Според социалното министерство не е ясно как фирмите, предлагащи изпращането на работници в друга страна от ЕС, трябва да изпълняват изискванията на колективни трудови договори, които не са обявени за общо приложими.

Европейската комисия ще трябва сега да ревизира предложението си за ремонт на Директивата за командированите работници. Тя може да го промени, да го оттегли или да се опита да прокара поправките повторно.

Процедурата на жълтите картони бе въведена с Лисабонския договор през 2009 г., но досега е била прилагана само 2 пъти, тъй като е трудно да се събере мнозинство от една трета срещу Брюксел. Европейската комисия обикновено сондира предварително настроенията към подготвяните от нея промени. Досегашният опит показва, че веднъж Европейската комисия се е отказала от предложени поправки заради възраженията на националните депутати, а във втория случай ги е внесла повторно.

По данни на Евростат почасовите разходи за труд в България са най-ниските в ЕС. През 2015 г. те са били 4,1 евро при средно 25 евро в ЕС. Въпреки това държавата, която командирова най-много работници е Полша – половината от 2-та млн. европейци, които биват наемани в една страна и изпращани на работа в друга. В строителството 44% от работниците в ЕС са командировани.

По данни на Европейската комисия  14 203 българии са били наети по условията на Директивата за командированите работници през 2014 г.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

• ЕС
• командировани работници