Опитах да вляза в България, хванаха ме и ме върнаха в Турция!

Фарзад Шафани живее в Турция, а е роден в Иран в семейство на мигранти от Афганистан. Той няма нито паспорт, нито гражданство на нито една от тези страни. Агенцията на ООН за бежанците определя хората като него като апатриди.

По оценка на ООН близо 10 милиона души по света нямат гражданство на нито една страна. Фарзад разказа историята си пред кореспондента на турската редакция на Би Би Си.

"Аз съм на 25 години, афганистанец съм, но нямам корени в нито една страна.

Нямам гражданство. Живея в Турция, но по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците нямам никакъв статут тук.

Нямам никакви доказателства, че съществувам, освен факта, че в момента дишам.

Роден съм като бежанец в град Захедан в Иран на границата с Афганистан.

Родителите ми са отишли от Афганистан в Иран, защото баща ми е бил издирван от талибаните и е трябвало да бяга, за да спаси живота си.

Нямам си никого. Майка ми е починала при раждането на сестра ми. Тогава съм бил на две години и почти не я помня. Баща ми ми е разказвал, че е било невъзможно тя да бъде отведена в болница, защото сме били "нелегално" в Иран.

Повратният момент в моя живот настъпи през 2010 г., когато баща ми и сестра ми излязоха на улицата в Техеран и повече не се върнаха. Тогава иранските спецслужби ловяха афганистанците без документи и вероятно баща ми и сестра ми са били заловени.

Аз ги чаках, но те така и не се върнаха. Реших да напусна Иран.

И досега имам белези по тялото си – пребиваха ме на улицата без каквато и да е причина.

Прехвърлиха ме незаконно през границата в Турция. За мен това беше първият път, но е и последният. След това многократно съм преминавал границите с трафиканти на хора, опитвайки се да стигна до Европа.

Регистрирах се в ООН в Истанбул, но не преустанових опитите си да стигна до Европа.

Преди шест години в Турция нямаше сирийци, а имаше мигранти от Африка, Афганистан и Иран. Те ми казваха, че няма бъдеще в Турция.

"Ако един мигрант все още е в Турция, това означава, че няма пари да плати на трафикантите", ми казваха те.

Предприех първия си опит да стигна до Европа през 2010 г. Не ми се получи, хванаха ме и ме върнаха обратно в Турция.

Нова година прекарах в депортационен център. Там с мен се случиха страшни неща. За първи път в живота си исках да умра.

Опитах се да се самоубия. Отведоха ме в болница с белезници.

Оцелях и след две години се опитах да премина българската граница. Живях там в гората, после ме хванаха и отново ме върнаха в Турция.

Сега уча в университет и не мога да се опитвам да премина границата за трети път.

Ако отново не успея, то съгласно споразумението на Турция с ЕС могат да ме върнат в Афганистан.

По-добре да умра, отколкото да отида там. Преди много години си обещах, че никой няма да ме закара жив в Афганистан.

Властите често възприемат несирийците като "икономически мигранти". Искам да ги попитам: кой ще рискува да се удави в морето, само за да спечели повече пари?

Вече не мечтая за нищо, само се надявам да стана професор по социология.

Искам да помогна на моя народ и на всички други, които като мен са блокирани между границите без документи“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase