Снимка: Архив Reuters

Бежанците, които откажат да се регистрират при влизането в ЕС, ще бъдат връщани. За това се договорили лидерите на 11-те държави по балканския маршрут, които бяха събрани срочно в неделя следобед в Брюксел от Европейската комисия.

Според източник от срещата граничните държави са получили инструкция да казват на прииждащите към ЕС имигранти и бежанци, че няма да имат права, ако не подадат молба за убежище, веднага щом влязат в ЕС. Граничните власти трябвало да им обясняват, че ако не се запишат на входа, те няма да имат право на подслон, храна, помощи и грижи за децата им.

В момента повечето прииждащи към ЕС отказват да преминат процедурата на външните граници на ЕС, тъй като се опасяват, че няма да ги пуснат в Германия, за където са се запътили.

"Много сме тревожни, защото проблемът е голям и все още няма съгласие", коментира премиерът Бойко Борисов след официалните разговори и преди работната вечеря, на която трябва да се дискутира плана на Еврокомисията за граничните държави.

Той е от 16 точки и включва предложения за регистриране на бежанците на първа граница и за връщане на тези, които не се нуждаят от международна защита, въвеждане на "горещ телефон" за по-добра координация между страните, прекратяване пропускането на огромни потоци без предупреждение, увеличаване на местата за подслон и храна на дошлите.

Планът предвижда 400 полицаи да бъдат изпратени до дни на словенската граница, където сега върви основната вълна, както и да се изпратят европейски граничари по браздата на Гърция с Македония и с Албания, а също и финансова помощ за Сърбия и Македония по схемата, която се преговаря с Турция.

"Парите не са проблем, но те трябва да се харчат целенасочено за определени цели, например за осигуряване на подслон и храна", каза източник от срещата. Това обаче беше опровергано от премиера Бойко Борисов, който съобщи, че на масата в Брюксел е обсъждано вземане на заеми от международните финансови институции за укрепване на границите.

"Някои могат да се изкушат да модернизират армията и граничната си охрана и после да ни викат да се справяме с финансова криза", заяви той, добавяйки, че категорично се е противопоставил на идеята. Борисов се обявил за спазване на критериите за ограничаване на бюджетния дефицит и външния дълг и за търсене на вътрешни решения за намиране на средства.

Обсъдена била идеята на Брюксел в Гърция да се отворят 50 000 места в приюти за презимуване на новодошлите, докато се разглеждат молбите им за убежище, но засега Атина не желае да подслони повече от 30 000.

Сръбският премиер Александър Вучич заяви, че е готов на страната му да бъде определена квота за прием от 3000 души, но че не може да ги задържи насила. "Какво да правим с тези хора, в затвора ли да ги вкараме", попитал той.

Вучич обаче не бил поставил въпроса на германския канцлер Ангела Меркел дали Берлин ще затвори границите си и какво ще се случи с нестигналите навреме имигранти, защото "Германия и Австрия изнесоха най-тежкото бреме на плещите си и аз не мога да кажа на Меркел "вземете още 1-2 милиона", защото съм почтен", разказа Вучич след срещата.

Словенският му колега Миро Церар предупреди, че ако в близките седмици не бъде намерено стабилно решение "ЕС ще започне да се разпада", защото всяка страна ще започне да се спасява сама, а това "ще е началото на края на Европа".

Единствен триумфиращ на срещата пристигна унгарският президент Виктор Орбан. Той заяви, че бежанският поток вече не минава през Унгария, чиито южни граници той препречи с телени мрежи, и че ще участва на събирането само като наблюдател.

"Откога предложих границата на Гърция да се охранява от ЕС, щом те сами не могат, но моите предложения никой не ги слуша", заяви още Орбан.

Мнозина лидери, включително гръцкият и сръбският, изразиха недоумение, че на срещата не е поканена Турция, която според Алексис Ципрас стояла на входа на коридора. "Трудно ще е да намерим решение, ако не се разберем с този, който стои на портата", каза гръцкият премиер.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase