Снимка: архив, Reuters

Бурен смях избухва от предните редици на столичния цирк в Пхенян. Войници аплодират коронния номер – корейски селянин, който се представя за манекен, измъчва американски войник (с голям нос и руса коса). Армията е свободният работен ресурс на страната и шоуто е неговото възнаграждение след месеци на усърдна строителна дейност по новите обекти на града, пише в свой репортаж The Economist.

Откакто Ким Чен Ун пое властта в страната след смъртта на баща му през декември 2011 г., севернокорейският "млад лидер" показва страстта си към строителните проекти, като поставя ударение на развлеченията. Това бе обещание, което той даде предварително на поданиците си, както и това за просперитета.

Ким заповяда в бързо темпо да се ремонтират двата основни лунапарка на столицата. След това бяха построени нов аквапарк, 4D кино и делфинариум, както и паркове край реки, жилищни домове в небостъргачи и нов летищен терминал, открит през миналия месец. Сега се строи и подземен шопинг център в центъра на града, който е предназначен за малката по брой класа на новозабогателите жители на столицата.

На върха ѝ седят т. нар. donju, богати търговци, чиито инвестиции насърчават бума в търговията и строителството на Пхенян и още няколко големи градове. Сивата търговия стана отличителна черта на живота в страната, откакто се появиха пазарите – в отговор на широко разпространения глад и недоимък в края на 90-те години и на сриването на обществената дистрибуционна система, чрез която преди почти всички стоки бяха разпределяни чрез купони. Сега някои donju въртят малък бизнес в корейски предприятия, собственост на държавата, които са на практика полуавтономни компании, толерирани от банкрутиралата държава в замяна на част от печалбите им.

Всичко това започва да променя лицето на града. Изграждането на малък квартал с високоетажни жилищни сгради бе приключено преди месеци – за около година. Той е в района на Changjon Street, квартал, който работещи тук чуждестранни дипломати наричат "Пхенхатън“. Забогателите donju притежават някои от вносните коли, движещи се по оживените улици на града, докато други се возят в таксита, чиито брой расте. Повечето притежават смартфони, с които сърфират в строго контролирания от Koryolink, смесено дружество между държавата и египетския Orascom Telecom, интранет.

Този растящ сегмент от населението вече се набива на очи по улиците на Пхенян – млади жени носят сака по мярка, с по-смели цветове, а също така носят слънчеви очила, които дълго време бяха символ на жените от престъпния свят в севернокорейското кино. Популярни стават костюмите с марката на Burberry. А неотдавна севернокорейка на около 30 години бе забелязана с диамантена брошка на Chanel, дискретно закачена над задължителната значка с управниците от династията Ким. А друга жена бе засечена дори да носи мъничко кученце в своята дамска чанта, обичайна гледка за Токио или Сеул, но не и за Пхенян до преди пет години. Вече се виждат и жени на високи токчета, някои от тях в леопардова или сребриста окраска.

Диктаторът на страната винаги взима отношение по въпросите за вноса, обичайно по време на грижовно подготвяна постановка, при която Ким "дава наставления на място". Не би трябвало да е изненада, че неотдавна Ким издаде указания за високите токчета в държавен завод за обувки и призова местна компания за козметика да се конкурира с чуждестранните луксозни марки.

Стига се до там, че държавната индустрия отговаря на пазарите трендове. Супермаркетът Kwangbok в западен Пхенян предлага цветни водонепромокаеми якета, розови пуканки и копия на южнокорейските шоколадови бисквити, но местно производство. А един от 310-те годишни лозунга на режима гласи: "Решително да провалим сметките за санкциите на империалистите, като направим огромен подем в леката промишленост!“

Въпреки всичко това неравенството в доходите сякаш бързо нараства – между тези, които живеят в "Пхенхатън", и тези в най-бедните квартали на столицата, между онези, които имат леки коли, и тези, които не могат да си купят и смартфон.

Най-сериозният контраст е обаче в Северна Корея извън столицата. Ако като цяло севернокорейската икономика е отбелязала ръст от 1 на сто годишно от 2011 г. насам, по данни на южнокорейската централна банка, то малко извън Пхенян чувстват това.

Гледките покрай Пхенсон, на час с кола северно от Пхенян, са красноречиви. Камион, задвижван с газ от изгорели дърва, пуфтящ покрай мъже, които орат нивите си с волове, жени, които перат дрехите в река. За тях и за милиони други, обещанията на Ким за нова ера на възход и развлечения все още звучат като празни прикази, заключава The Economist.
 

Още новини от Свят четете в Investor.bg

 

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase