Проруски активист в Симферопол. Снимка: Reuters

Сваленият от поста президент на Украйна Виктор Янукович, спасявайки се от революцията в Киев, първо избяга в югоизточната част на страната, където винаги се е ползвал от подкрепа, а след това тръгна към Крим.

Според съобщения в пресата от Крим Янукович може с яхта да отиде в Русия, не е изключено това да стане с помощта на руския Черноморски флот, който има военна база на този стратегически важен полуостров с автономен статут в състава на Украйна.

Поради всички тези събития възникнаха опасения, че Крим, по-голямата част от чието население са етнически руснаци, ще стане следващата гореща точка на продължаващата политическа криза в Украйна, пише Ярослав Луков за руската редакция на Би Би Си.

Още по темата
Постът президент на Крим беше премахнат през 1995 г., като вместо него работи президентски представител от Киев. Начело на местното правителство е премиер, назначен от Върховната рада.

През последните дни напрежението в Крим се засили: проруски политици и активисти организират шествия и призовават Русия да помогне за защитата на полуострова от нашествието на „фашисти“ от останалата част на Украйна.

„Градът на руската слава“

През уикенда тълпа разкъса националното знаме на Украйна в Керч на източното крайбрежие на Крим, заменяйки го с руския флаг.

В неделя председателят на кримския парламент Владимир Константинов отправи предупреждение, че не изключва отделяне на Крим от Украйна, ако ситуацията продължи да се влошава.

Съществуват опасения, че създалата се ситуация ще предостави прекрасна възможност на руските власти да подновят териториалните претенции към Крим. Много жители на Русия смятат Крим за руска територия, получена от Киев по странна ирония на съдбата.

Крим беше предаден на Украйна през 1954 г. от съветския лидер Никита Хрушчов – етнически украинец.

Руският президент Владимир Путин нееднократно през последните месеци предизвикваше недоволство в Украйна и на Запад, когато според тях той поставяше под въпрос териториалната цялост на Украйна.

Наистина, Кремъл може да разчита на проруските настроения в Крим като цяло и особено в Севастопол – военноморска база и „град на руската слава“, както продължават да го наричат от времето на Кримската война през 19 век.

Неочакван съюз

Далеч не всички в Крим обаче подкрепят проруските настроения. Тук на първо място излизат няколко ключови фактора.

Макар че руснаците продължават да са мнозинство от населението (58,5%) на Крим, там живеят и много украинци (24,4%) и кримски татари (12,1%). Последните две групи създадоха неочакван съюз. Всяка от тези групи има свои причини да не вярва на Москва.

Много етнически украинци в Крим по очевидни причини са лоялни на Киев и тях ги устройва настоящото статукво.

Кримските татари все още помнят ужасите от сталинското масово депортиране през 1944 г., организирано под предлог за тяхното сътрудничество с фашистите през Втората световна война. Техните национални лидери вече заявиха, че ще се противопоставят на всеки опит за предаване на Крим на Русия.

Друг фактор е масовата корупция.

Когато миналия път бях в Крим, бях поразен от това колко хора са възмутени от дъното на душата си, както те казваха, от корупцията сред властите на всички нива.

Таксиметрови шофьори, продавачи на плодове, администратори в хотели – руснаци, украинци, кримски татари – всички те са дълбоко отвратени от властите.

В Крим се надяват, че с идването на „властта на народа“ ще започнат промени и борбата с корупцията, обявена на Майдана в Киев, ще стигне и до Крим.

Мнозина също вярват, че обещаното сближаване с ЕС ще помогне за изкореняване на корупцията.

Украйна не е Грузия

И още нещо. Украйна не е Грузия, с която през 2008 г. Русия влезе във война, след което официално призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия.

Въпреки сегашния революционен хаос, Украйна е втората по територия страна в Европа, която има дееспособни военни сили, особено в сферата на противовъздушната отбрана.

Също така може да се разчита и на закалените в бой активисти от Майдана, готови да защитават страната си.

И на фона на предупрежденията от Запада, президентът Путин може сериозно да се замисли дали си струва Кремъл да се бори за Крим, както и за югоизточните райони на Украйна.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase