Петък, 13-и за нас беше щастлив. До онзи момент. Бяхме група от 11 души. Качихме се на "Коста Конкордия" в Савона предишната събота. Вечерта, когато след седмица плаване трябваше да се приготвяме за връщане вкъщи, стана част от историята.

Седяхме в театралната зала и гледахме шоу на илюзионисти, разказва хърватка, била на кораба, цитирана от "Ютарни лист".

"Усетихме силен удар към 21,45 ч., точно в момента, в който илюзионистът беше слязъл сред публиката и търсеше асистент. Изведнъж илюзионистът изчезна. Почувствахме, че стоим на едно място и сме наклонени около 30 градуса. Светлините започнаха да премигват. Не знаехме какво се случва".

Документи и пари

"Бавно тръгнахме към кабините, за да си вземем спасителните пояси. Още тогава вече имаше припаднали хора.

Облякохме се топло и стояхме в коридора. Изобщо не предполагахме, че ситуацията е толкова сериозна, тъй като морето беше спокойно и от прозореца се виждаше брегът. Можехме да вземем със себе си само документите, пари и дребни вещи.

Камериерката беше абсолютно объркана и ни гледаше притеснено, както и ние нея. По уредбата съобщаваха само, че имат технически проблеми, но всичко е под контрол. Известно време стояхме в мрак.

Решихме да слезем до Master station B, където беше определеното място за нас за среща в случай на опасност. Там вече имаше много хора. Някои се бяха паникьосали. Някои носеха огромни куфари.

Филипинците чакаха разрешение за евакуация, но започнаха сами да качват хората /в лодките/, защото никой не ръководеше акцията.

В спасителната лодка, в която искахме да се качим, качваха само жени с деца.

Оплитане във въжетата

Братовчедка ми и 9-годишната й дъщеря се опитаха да се качат, но не можаха от един хърватин, мъж, който им препречи пътя и се качи преди тях. Много мъже се държаха като абсолютни страхливци.

Започнаха да ни препращат от една лодка към друга, докато не стигнахме до последната.

Решихме да останем там и да чакаме лодката да се върне за нас. Бояхме се да мръднем където и да е, защото на палубата имаше още около 500 души.

Не предполагахме, че сме толкова близо до брега. Държахме се за парапетите и един за друг повече от час с надеждата някой да дойде за нас.

Корабът се накланяше и беше все по-трудно да стоим. Сцените от филма "Титаник" бяха постоянно пред очите ми.

Тогава се появи един от офицерите, който ни насочи към другата палуба. Трудно можехме да отидем там, защото беше тъмница, а корабът се беше силно наклонил.

Чухме звук от счупване на чинии и трясък. Страхувахме се нещо да не падне върху нас. Палубата вече беше под водата и не беше нужно да ни спускат с лодката.

Филипинецът, който ни возеше, имаше проблеми, защото корабът се беше наклонил много силно и лодката ни се оплете във въжетата.

Едва тогава осъзнахме колко близо сме били до брега. Бяхме едни от последните спасени с лодките. Стигнахме до брега около полунощ. При нас дойде сервитьор индиец, който се зарадва, че ни вижда.

Най-страшното беше към 2 ч. през нощта – през прозорците се виждаха светещите спасителни жилетки на хората, останали на кораба. Хеликоптерите спасиха много хора.

На брега видяхме, че мнозина бяха боси. Някои бяха по пижама, голи, сервитьорите бяха само по риза. Цяла нощ стояхме на брега и мръзнахме, разказва жената за ужаса, преживян от хиляди на "Коста Конкордия".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Коста Конкордия