В сърцето на стария квартал на Тбилиси баровете и дворовете са пълни с хора, които се възползват максимално от оставащите дни на лятото. Криволичещите улици на квартал Дзвели са любимото място на модерните млади местни жители, но днес тук по-често се чува да руска реч, отколкото грузинска.
"Демографията на нашата малка страна се промени напълно", казва 25-годишният Нодар Рухадзе, писател и активист, роден в грузинската столица, пред The Times. "Ако вървите по която и да е улица в Тбилиси, ще забележите колко много руснаци има тук. Това е риск за националната сигурност."
Откакто президентът Путин нахлу в Украйна през февруари, около 40 000 руснаци са избягали в съседната тримилионна кавказка държава. С последното съобщение, че 300 000 мъже ще бъдат мобилизирани в опит да се спаси болната военна кампания, се очакват повече. Сухопътните граници вече са задръстени от трафик и полетите от Русия са разпродадени.
Анатолий и Сергей пристигнаха на международното летище в Тбилиси след цял ден пътуване от Москва. Подобно на много други руски мъже, те напуснаха веднага след изявлението на Путин, за да избегнат повикването им в армията. Анатолий описва Русия като фашистка държава "точно като Германия през 30-те години на миналия век".
Сергей е съгласен с него. "Не съм готов да умра за славата на Путин", казва той, но едновременно с това е разтревожен за посрещането, което двамата ще получат в Тбилиси. "Надявам се, че грузинското население ще прояви разбиране. Ние сме бежанци."
Ала той може и да остане разочарован. В цял Тбилиси синьо-жълтите украински знамена се веят от балконите, а през последните месеци улиците бяха многократно пълни с грузинци, протестиращи в подкрепа на Украйна.
"Тук не говорим руски", гласи табела зад щанда на модерен бар. Сервитьорката, 22-годишната Саломе, няма много време за руснаците, които посещават нейното заведение. "Те не ни уважават", казва тя. "Те настояват да говорят руски. Това е така, защото те все още ни виждат като колония."
Друг бар, Bassiani, забрани напълно посещенията на руснаци. Саломе одобри. "Ние заслужаваме място за себе си."
По улиците посланието към новодошлите е още по-ясно, изписано в графити. "Никакъв руснак не е добре дошъл тук, добър или лош", гласи съобщението на една стена. "Върви си вкъщи Z!", е изписано на друга.
Ръкописен знак, висящ от балкона, отива по-далеч: "Путин убива хора в Украйна, докато руснаците ядат хачапури в Грузия". (Хачапури е местен хляб със сирене.)
Напрежението, което местните изпитват към новодошлите, се усеща още на летището. Масово в Twitter се споделя снимка на мъж, който държи надпис в зоната за престигащи: "Добре дошли руски дезертьори."
Новопристигналите се третират с по-голямо подозрение от тези, които са дошли през март: местните питат защо са били щастливи да живеят в Русия през последните седем месеца, знаейки за зверствата, извършени от армията на Путин.
Войната в Украйна се възприема от много грузинци като тяхна война: те знаят добре какво е чувството да си окупиран от Русия, с която споделят сухопътна граница от 900 км. През 2008 г. руснаците нахлуха и техните войски останаха в северните гранични райони на Абхазия и Южна Осетия след кратка война. Сега Грузия ги смята за окупирани територии. На практика руснаците, които сега бягат в Грузия, търсят убежище в страна, която загубила една пета от територията си заради руските военни. Грузия, подобно на Украйна, прекара по-голямата част от последните 200 години като руска колония, както под Руската империя, така и под Съветския съюз.
Като много млади хора в Тбилиси, Саломе говори грузински и английски. Различно е за нейните родители и баби и дядовци, които са израснали в съветска Грузия, където са били подчинени на превъзходството на руския език.
Рухадзе казва: "Моето поколение никога няма да отговори на руски. Дори и да го говорим, бихме отказали да отговорим, като политически акт. Бях на 11, когато започна войната. Помня бомбите."
Саломе се надява, че пристигналите руснаци ще се опитат да видят нещата от грузинска гледна точка, но е скептична: "Те идват в Грузия. Те пият нашето вино, радват се на нашето гостоприемство. Но те не се опитват да ни разберат."
Напрежението нарасна през лятото. През август грузински таксиметров шофьор беше обвинен в отвличане, след като изостави двама рускоезични туристи на 60 км извън Тбилиси, след като те го помолиха да говори на руски и да спре украинската музика. Той беше акредитиран от съда. Носят се слухове, че руски шпиони и диверсанти са прекосили границата. В популярен бар руски сервитьор призна, че е информатор на ФСБ.
В опит да спрат човешката вълна, грузински активисти започнаха да настояват за задължителни визи за руснаците, които могат да влизат без визи за една година. Проучване през април показа, че две трети от населението подкрепя идеята. Обажданията до правителството Въпреки това до голяма степен не бяха чути, като икономическите ползи от преместването на голям брой относително богати руснаци са фактор.
Пристигащите вече доведоха до скока на цените на наемите в Тбилиси: едностаен апартамент в центъра на столицата струва £600 на месец, което е три пъти повече от преди наплива и далеч над възможностите на повечето грузинци.
Украинците изразиха разочарование, че грузинското правителство не е било по-твърдо спрямо Русия. "Вярвам, че грузинският народ е един от най-близките до Украйна и украинския народ", каза президентът Зеленски през април. "Наистина не разбирам настоящата позиция на лидерите на вашето правителство."
Позицията на Грузия може най-накрая да се втвърди. Иракли Гарибашвили, министър-председателят, нарече Русия "окупатор" на Грузия и говори за "неоправданото" нахлуване в Украйна.
Но въпреки перспективата за враждебен прием, руснаците продължават да идват. Дълги опашки се образуват на северната граница. Цените на полетите до градовете в близост до границата са скочили десетократно. Всички скутери във Владикавказ са продадени.
Руските балтийски гранични зони Естония, Латвия и Литва затвориха вратите си за бягащи руснаци със забрана за издаване на визи, както и Полша.
Около 15% от напускащите Русия преди това са се насочили към Армения, но боевете на границата с Азербайджан я правят по-малко привлекателна дестинация. След Турция най-популярното място за посещение остава Грузия.
Военният набор все още може да увеличи симпатиите на Грузия към руснаците, но има малко признаци за намаляване на напрежението. "Като човек ги съжалявам", казва Саломе. "Но като грузика искам да се махнат."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар