Световният дълг вече е 315 трилиона долара, а какво следва?

Въпреки работещите икономика на много държави, светът има дълг от 315 трилиона долара и той продължава да расте. Данните за стряскащите цифри са на Института по международни финанси (IIF), цитиран от CNBC

През ноастоящата година глобалният БВП е около 109,5 трилиона долара, а това е 1/3 от глобалния дълг. Това означава, че ако в момента живеят около 8,1 милиарда човека на планетата, то всеки би дължал около 39 000 долара.

Дългове на домакинствата включват ипотеки, кредитни карти и студентски дългове. В началото на 2024 г. това перо от световния дълг възлизаше на 59,1 трилиона долара. Бизнес дългът, който корпорациите използват за финансиране на своите операции и растеж, възлиза на 164,5 трилиона долара, като само финансовият сектор съставлява 70,4 трилиона долара от тази сума.

И накрая е държавният дълг, който се използва за подпомагане финансирането на обществени услуги и проекти. Той е в размер на 91,4 трилиона долара и това не е непременно.

Правейки разбивка за какво са парите - от масово средство за задоволяване на елементарни нужди, до това човек да може да си позволи образование, да си закупи автомобил или жилище, стигаме до извода, че дългът може и да не е задължително да се определя като “лош”. Той също така позволява на правителствата да имат необходимия лост за изграждане на икономиката, за социални разходи или за реагиране при кризи.

От средата на миналия век има четири големи вълни на натрупване на дългове. Първата дългова вълна е в Латинска Америка, 80-те години на миналия век, когато 16 държави от този регион бяха принудени да преструктурират своите заеми.

Началото на 21-ви век Югоизточна Азия е засегната от втората дългова вълна, а по това време Щатите и Европа поеха тежестта на третата дългова вълна. Тя е по-известна и като голямата финансова криза през 2007-ма и 2008-ма година.

В момента светът се намира в четвъртата вълна, започнала през 2010 година. Тя съвпадна и с пандемията от COVID-19. Правителствата трябваше да поемат още повече дългове, за да помогнат на бизнеса и гражданите да смекчат въздействието от блокирането на икономиките, пише БТА.

Така през 2020 година глобалният дълг нарасна до 256% от БВП. Това е най-голямото увеличение на дълга за една година от Втората световна война насам.

Пандемията обаче не само хвърли света в хаос и непредвидени разходи, но и оголи вече съществуващи проблеми. Дълговете се трупаха поне десетилетие преди това, тъй като отделни лица, компании и правителства харчеха извън възможностите си. И това несъмнено води до завадаването на въпроса: твърде много ли е дългът и неустойчив ли е той?

Могат ли икономиките да харчат още повече пари?

Япония, четвъртата по големина икономика в света, е една от най-задлъжнелите страни в света. Общият ѝ дълг възлиза на над 600% от БВП.

От друга страна, нововъзникващите икономики имат дълг от 105 трилиона долара, но съотношението дълг към БВП на развиващите се пазари достигна нов връх от 257 на сто - повишавайки общото съотношение за първи път от три години, като Китай, Индия и Мексико са с най-голям принос.

По-добрите политики и финансовите регулации удържаха широкообхватната дългова криза досега.

Многото финансови рискове, перспективата за по-силен долар или търговска война може да бъде достатъчна, за да насочи една или няколко държави към фалит.

А дали това ще се случи?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase