Войнишкият паметник пред НДК - възстановяване на паметта или политически реваншизъм

Проектът на студио „Гебуплан“ ЕООД за Войнишкия паметник пред НДК с ръководител арх. Филипа Гугучкова бе най-близо до заданието на журито на конкурса и най-изгоден финансово. Това каза пред БТА д-р Валентина Иванова, председател на журито за избор на проект за възстановяване на паметника. Според арх. Георги Мърхов възстановяването на този паметник не е професионално решение, а по-скоро се търси политически ефект.

В конкурса за възстановяване на мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия, както е пълното име на проекта, участваха пет предложения. Те бяха разгледани от 11-членно жури, представители на различни организации и институции. Според оценката на журито, той е бил достатъчно близко на заданието, за да покрие минимума от точки. Второ и трето място не са присъдени, тъй като останалите участници не са получили минималния брой точки за класиране, съгласно регламента на конкурса, съобщават от направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към Столичната община. От екипа на НАГ уточняват, че представители на Камарата на архитектите в България (КАБ), Съюза на архитектите в България (САБ) и Съюза на българските художници (СБХ) не са включени в състава на журито, поради отказ от тяхна страна да участват в журирането на конкурса.

„Процедурата по конкурса чисто административно все още не е приключила“, казаха от направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община.

Д-р Валентина Иванова: Този паметник отдавна трябваше да бъде възстановен

Този мемориал отдавна трябваше да е готов, каза пред БТА д-р Валентина Иванова. „София е едно от малкото места, в които няма паметник на загиналите софиянци или хора, тръгнали от софийските военни поделения. Във всеки град, във всяко населено място има едно паметниче с кръст за храброст и с имената на хората, тръгнали от там, дали живота си за свободата. Само в София имаме незнаен воин. Само незнаен воин. Защо незнаен воин? Хората се знаят. Това са 2982 имена, които поименно се знаят кои са. Ние всъщност това възстановяваме. Не едни стени. Ние възстановяваме паметта за тези 2982 души, които са нашите дядовци. Това са хората, тръгнали от София и незавърнали се. Благодарение на тяхната саможертва, друг се е завърнал вкъщи, създал е семейство, продължил е напред. И ние днес живеем тук, както живеем. И границите на България са отбелязани с кръвта на тези хора. Не можем да не ги помним. Срамота е. Би било чудесно, ако се разхождате из парка на НДК, да можете да кажете – ей това тук е братът на моя дядо или прадядо. И този човек знам кой е. Защото това е паметта на мястото“, каза д-р Иванова.

Тя обясни, че от всичките пет проекта, предложени в конкурса, само първият бил достатъчно близко на заданието, за да покрие минимума от точки и да бъде класиран напред. По думите й, този проект възстановява паметника доста близко до оригиналния и е направен „интересен опит този оригинален паметник да се впише в пространството на градинката пред НДК“.

„Екипът от архитекти е предложил интересно решение, което да впише стария паметник в новото пространство. Това беше едно от основните изисквания на заданието. И колегите от този екип са се справили прилично“, коментира тя. „Няма да ви лъжа, няма гениални решения. Решението е добро. Отговаря много стриктно на заданието, постарали са се да посрещнат предизвикателствата. Защото огромното предизвикателство е да се съчетаят някак си две епохи. Да заживеем в мир с нашето собствено минало някак си. И те са се справили – това не е само мое мнение, това е мнението на цялото жури“, каза още председателят на журито.

Тя уточни, че журирането се провело по процедурата, изработена от възложителите на конкурса – т.е. от Столична община. Имало е определени критерии, за които се получавали определен брой точки. Сумата от тези точки води до крайния резултат. За да бъдат класирани и за да подлежат на награда, проектите трябва да съберат минимум 60 точки. „Само един проект е събрал повече от 60 точки и той получи първа награда“, каза още Иванова.

„Журито изпълни своята задача. Отново на ход е възложителят в лицето на кмета на София“, каза тя. Първо, кметът трябва да се произнесе и после проектът, който и да е, да бъде превърнат в работен проект. След това трябва да мине през всички инстанции като всеки строеж, който е на пъпа на София с такова значение. Бих могла да се надявам, че, ако всичко върви добре, Столичният общински съвет ще гласува следващата година бюджет за построяването. Въпрос на време е да бъде построен отново, допълни председателят на журито.

Парите също не са без значение. „В тръжната документация всеки проект е остойностил идеята си и всеки екип е посочил сума, която смята, че му се дължат за авторски надзор. И двете неща са ограничени от самата процедура и всички проекти бяха спазили тези ограничения. Но награденият проект беше предложил и най-добри финансови условия за реализирането му, което също не е за пренебрегване“, отбеляза Иванова.

„Паметникът е разрушен преди 45 години. За първи път от 45 години насам имаме първи шанс той да бъде възстановен“, каза Валентина Иванова.

Арх. Георги Мърхов: Възстановяването на мемориала е политически реваншизъм

Арх. Георги Мърхов следи темата за възстановяването на войнишкия паметник пред НДК от 2017 г., когато е премахнат монументът „1300 години България“. През 2018 г. мястото е фокус на дипломния му проект „Център за противоречивото наследство“, с дипломен ръководител арх. Емилия Кълева. „В проучването към него стигнах до извода, че на това място откриваме сблъсък на памет, а именно две страни от българската история на XX в. - на авторитарната България от 30-те и на тоталитарната Народна Република България от 80-те. И двата паметника носят националистическо послание, представено по различен начин. В Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк това е най-силно изразено чрез лъва с картата на българското землище, а в монумента „1300 години България“ - чрез идеята за славната история на българския народ, а комунизмът е представен като негово естествено продължение“, разказва арх. Мърхов пред БТА.

За този дипломен проект получава наградата „Проф. Пейо Бербенлиев“ за най-добър дипломен проект към катедра „История и теория на архитектурата“. В момента арх. Мърхов е част от фондацията „Ново архитектурно наследство“, която се занимава с новото и най-новото архитектурно наследство на България на експертно ниво. Той е практикуващ архитект, член на Камарата на архитектите в България, архитектурен журналист и отговорен редактор в строителната онлайн медия stroiinfo.com.

Според него, паметниците са поставени в контекст на две взаимно отхвърлящи се идеологии, които сами по себе си са дисонантни - части от обществото отхвърлят единия или другия паметник, а разработката на проект, който включва различните исторически слоеве на мястото се представя като нещо немислимо. Това се случва, защото дори и след 1989 г. у нас историята продължава да се използва активно за политически цели, допълва той.

На мнение е, че темите за паметниците обикновено стават активни във времена преди избори, а впоследствие затихват, докато не стане отново време да се гласува. „Тук не бива да пропускаме, че в зародиш инициативата за премахване на монумента „1300 години България“ предвиждаше възстановяване на Войнишкия мемориал в оригиналния му вид. Това, както вече е широко дискутирано, не отговаря на никаква логическа съвременна мисъл от гледна точка на градоустройство, паркоустройство и архитектура - заради променения контекст и най-вече заради необходимостта да гледаме трезво на новата и най-новата си история. Смятам, че същото се отнася и за монумента „1300 години България“ - възстановяването му също би било абсурдно“, казва архитектът.

„Изглежда, че има определена група хора, която смята, че архитектите са слуги, чието задължение е единствено да начертаят проект по снимки и искат именно това от самото начало. Такъв подход уронва престижа на архитектурната професия и не трябва да се бърка с архитектурната реставрация - в случая с паметниците говорим за много повече от архитектурно-художествено наследството. Съответно пълната им реставрация не трябва да е безкритична, дори и при налични данни и възможности за възстановяване на оригиналния облик“, казва още той.

По думите му е важно в журирането на конкурса за възстановяването на мемориала да участват всякакви специалисти - архитекти, урбанисти, художници, историци, изследователи, социолози, военни. „КАБ, САБ и СБХ отказаха да участват заради изключително лошо разработеното задание, което хем загатваше съвременно решение, хем искаше пълно възстановяване на паметника, и което е несъвместимо с днешните разбирания за оформяне на изградената среда. Според мен това се случва, тъй като то не се разработва изцяло на експертно ниво, а най-вероятно в изготвянето му има и политическо влияние“, отбеляза архитектът.

Според него пълното възстановяване в оригинал на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк не е решение. „То е форма на исторически реваншизъм и е пореден пример за насаждане на разделение в обществото ни, и дава много лош сигнал на съседните държави“, заяви арх. Мърхов. Според него паметта на загиналите трябва да бъде почетена и за нея трябва да бъде намерено място – което предполага преклонение, мир и покой пред загиналите за България. Според него, за да се открие къде да бъде разположен такъв паметник и каква да бъде неговата идея, трябва да се разработи адекватно съвременно задание, трябва да се изгради мултидисциплинарен, аполитичен екип.

Историята

Както БТА писа, на 28 октомври 1934 г. в София цар Борис III открива войнишкия мемориал по повод 50-та годишнина от формирането им и като знак за признание към героизма на полковете, наречени Софийската „желязна“ дивизия. Пред него се провеждат военни чествания, паради, помени и други тържества до Втората световна война. Архитект Александър Обретенов е автор на композицията, която е разположена в централната част на казармения комплекс в София. Състои се от три стени във формата на буквата П с размери - 21 м височина и 11 м ширина. „Надписът на централната плоча гласи: „Благословени бъдете от майката родина – вечна ви памет". На него са изписани имената на над 3000 загинали от двата полка в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Пред централната стена е поставен на пиедестал лъв, който държи картата на Санстефанска България с нейните етнически очертания.

Акцент в композицията е създадената от скулптора Михаил Михайлов бронзова статуя на лъв, държащ карта на Санстефанска България. Мемориалът пострадва по време на бомбардировките на България през Втората световна война. След деветосептемврийския преврат комунистическата власт премахва статуята на лъва. През 1979 година мемориалът е окончателно разрушен, за да се построи паметникът „1300 години България“, демонтиран през 2017 г. След демонтажа му са проведени два конкурса за възстановяването на Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия, които завършват без резултат. През май тази година е излъчен победител.
(Ваня Сухарова, БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase