"София 92" или когато Витоша бе на косъм от Зимна Олимпиада

София на косъм губи домакинството на Зимната Олимпиада през 1992 година. Политическото разделение на света дава тогава предимство на френския курорт Албервил, който печели на балотаж срещу българската столица. При първото гласуване обаче София е предпочетена от най-много членове на МОК.

И е имало защо. Проектът, представен от тогавашния шеф на Българския олимпийски комитет Иван Славков е грандиозен. Предвижда се изграждане на истински пръстен от спортни обекти в южната част на града. Олимпийският стадион "София-92" е планиран в близост до Околовръстното шосе в подножието на Витоша и трябвало да приеме състезанията по хокей на лед и фигурно пързаляне, разказва за плановете от преди падането на Желязната завеса "Труд".

В Бояна е предвиждан другият голям център, който да включва специализираните съоръжения за бобслей и ски скокове.

Северните склонове на Витоша са определени да приемат състезанията по ски – алпийските дисциплини са с финал на "Алеко", а около Златните мостове имало планове за изграждане на нов хотел.

Идеята била в района на сегашния комплекс "Малинова долина" да се построи олимпийското село. То щяло да представлява поредица от блокчета по 3-5 етажа, които след края на игрите да бъдат превърнати в жилищен квартал.

Само на 200 метра от него пък щял да тръгва кабинковия лифт.

Идеите за инфраструктурни промени са още по-мащабни. Комитетът по кандидатурата обещава, че до 1990-а в София ще има метро. Според по-късни разчети много от състезанията, например алпийските ски, трябвало да бъдат изнесени на Боровец. До него пък трябвало да води магистрала от София.

Основна тежест на кандидатурата ни все пак била Витоша. Наличието на планина до голям град е уникално предимство на българския проект, а евентуалното й интегриране в градоустройството би създало нещо, невиждано в цял свят, допълва "Труд".

Един от неофициалните девизи на проекта бил "От Витоша по-високо нема!".

През 1984-а Зимната олимпиада се провежда в Сараево, а 2 години по-късно 91-ата сесия на МОК в Лозана (Швейцария) разглежда българския проект наред с още 6 в жестока битка.

Конкуренти на София са Кортина д’Ампецо (Италия), Фалун (Швеция), Анкоридж (САЩ), Бертехсгаден (ФРГ), Лилехамер (Норвегия) и Албервил (Франция). Италианската кандидатура е представена от актрисата Джина Лолобриджида, а шведската се води от властелина в ските Ингемар Стенмарк. За скандинавските номинации лобират дори кралете им – Густав XV Шведски и Олав V Норвежки.

И въпреки това София е истинският победител при първото гласуване. Българската столица получава най-голяма подкрепа – 25 гласа, а Албервил е втори с 19.

Нашата делегация се води от зам.-председателя на МС Георги Йорданов, който е и председател на Съвета за духовно развитие. Присъстват още членът на МОК ген. Владимир Стойчев – почетен председател на БОК, председателят на БОК Иван Славков, председателят на ЦС на БСФС Трендафил Мартински, председателят на Българската федерация по ски Васил Попов и българската гордост в ски спорта по онова време – Петър Попангелов.

След първия тур следва втори – с напрегнато тайно гласуване. Заради политическото разделение в света и пренасочването на гласовете на загубили кандидатури към френската решава вота в полза на Албервил. Той печели с 51 срещу 25 гласа за София.

Тогава се говори се за тънки сметки при гласуването – Албервил взима Зимните Игри, а Барселона – Летните. Тогава МОК решава да размине двете събития и така "бялата олимпиада" за първи и единствен път се провежда два пъти за 2 години.

По-късно, след като Олимпиадата в Албервил вече е минала, Игрите там се оценяват като пълен организацоинен провал.

Надпреварата за домакинство на Игрите, летни или зимни, винаги е огромна. Освен реклама, и приходи, тя струва много на организаторите. Но след това построеното остава.

И днес в света вече мирише на Олимпиада. В края на следващата седмица започват зимните игри в корейския курорт ПьонгЧанг. Близо 3000 спортисти от 92 страни ще участват в надпреварата по 15 вида спорт пред очите на милиарди зрители по света.

Предишните игри Сочи 2014 струваха на организаторите главозамайващите 51 милиарда долара. Корейските домакини се оказаха значително по-пестеливи от руските – ПьонгЧанг 2018 ще излезе близо $10 милиарда, като огромната част от сумата не е за нуждите на спорта, а за инфраструктурни подобрения в района. Подобен е примерът и от летните игри Лондон 2012, чрез които домакините преобразуваха цял район в модерен жилищен комплекс. Същите са плановете и за Токио 2020.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase