Снимка: София Филм Фест
fallback

След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които едва ли изненадаха почитателите на изкуството на талантливия провокатор в киното, най-новият филм на датчанина Ларс фон Триер е на път и към българските фенове.

Известен с откровено дръзките си и скандални филми - "Нимфоманка", "Антихрист", "Догвил", "Меланхолия", "Танцьорка в мрака", Ларс фон Триер отново подлага на изпитание емоционалната чувствителност на зрителя, като представя бруталната жестокост на сериен убиец като вид изкуство.

"Къщата, която Джак постро"“ е психологически хорър, проследяващ 12 години от живота на интелигентен и талантлив сериен убиец в САЩ, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на миналия век. Джак разказва историята от първо лице, като в този период започва да се трансформира от обикновен човек в безжалостен убиец. Той много обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито предпочитания към определен тип жертви. Просто убива, често експериментира и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към произведения на изкуството. Колкото повече полицейският обръч около Джак се затяга, толкова по-големи рискове поема той по пътя на своето „изкуство“ с цел да постигне съвършенство. Филмът е разделен на пет части, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, докато се превръща в това, което е.  

Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че "животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на "Homo trumpus“.

В главната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу.

"Къщата, която Джак построи“ е плашещо и садистично потапяне във вътрешния монолог на един психопат, с интелектуални отклонения към природата на изкуството в днешния свят, и полага значителни усилия за създаване на сериозен дискомфорт в ключовите моменти.

Ако възприемете творбата с тези уточнения или поне отговорите на предизвикателството на безупречния киноразказ, който "танцува" покрай естествените граници на морала, филмът вероятно може да се определи като "брилянтен“, пише Ерик Кон, "IndieWire“.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

5

Анонимен

преди 5 години

До Анонимен "само да попитам" хората, до които достига това изкуство не би ли следвало да са изградили психологически и социални /фамилни/ ценности и спирачки, че да вземат пример от едно изкуство? децата до 7 години могат да разсъждават като че филмът е пример за поведение, над тази възраст, мислещо по този начин е проблем на родителско възпитание и ментално развитие

4

Православен

преди 5 години

И хората, които аплодират и приветстват такива филми, като връх на европейското изкуство сега искат да ни учат как да си възпитаваме децата.Анатема!

3

Анонимен

преди 5 години

После що е пълно с из ро ди.. хората гледат такива и после си казват баси якото чек и аз да пробвам...

fallback