Снимка: Личен архив

Макар и съвсем млад, Мартин Илиев е заснел няколко клипа на „Остава”, реклами, а късометражният му филм „Стерео любов” вече стана част от 12-те състезаващи се за наградата Jameson. След пет години се надява да е заснел и поне един пълнометражен филм.

Наскоро е гледал „Тя” на Спайк Джоунс. След прожекцията си е казал: „Защо не съм аз човекът, който го е заснел”. По някакъв начин Мартин открива нещо общо между този филм и историята, която разказва в „Стерео любов”. Главните роли са поверени на Дарин Ангелов и Василена Гецкова, а като глас зад кадър ще чуем Китодар Тодоров.

Освен на Jameson филмът ти е селектиран и извън граница – на международни фестивали в Румъния, Испания, Италия и САЩ. Различно ли е отношението, когато представяш „Стерео любов” пред наша или чужда публика?

Още не съм навлязъл съвсем в „представянето”. У нас то ще се случи за първи път на 11 март от 18.30 в Дом на киното, а след това и на 13 март от 12.00 часа пак там. Радвам се, че премиерата ще е пред българска публика, пред приятели и познати. Оттук филмът продължава по света.

Защо „Стерео любов”, а не "моно", например?

Заглавието дойде естествено от идеята на филма. Не съм имал колебание с друго име. Става въпрос за история между една млада двойка, която изживява криза във връзката си. А щом става въпрос за двама души, а не за един, значи е "стерео". Идеята за филма дойде миналата година, когато случайно се возих в колата на приятел и той ми пусна диск с медитация. Звучеше ми смешно и странно, но ме провокира с идеята, че много хора вярват как нещо подобно ще им помогне в тежък момент. Често търсим някой външен да ни реши проблемите, а от друга страна, повечето ни заобикалящи технологии ни управляват живота.

Ти как се справяш с трудните ситуации?

Винаги търся в мен причината и изхода. Хубаво е всеки първо сам да се опита да се справи с нещата и след това, ако не стане, да потърси друг вариант.

Какво е да разкажеш една история в девет минути?

Трудно е. Предизвикателството на късометражните филми е, че историята и всичко, което се случва във визията, трябва да е премерено, премислено. Не е хубаво да се правят грешки, тъй като винаги се забелязват и усещат. А и зрителят няма време да ги забрави. Винаги слабите моменти си личат.

От поколението си, което има възможност да влезе, като че ли по-лесно в киното и телевизията, особено след появата на толкова много сериали...

Не съм снимал още сериали, но бих искал. Опроделено в момента има повече възможности и е по-лесно да заснемеш една история или идея. Все пак дигиталните технологии ти дават шанс да заснемеш филм дори с телефона си.

Диалозите в българското кино са доста трудни. Как се справи ти?

В моя филм няма диалог, но не това е причината. По-скоро всичко дойде от идеята, че двойката, която описвам, има затруднения във връзката си. Потънала е в една рутина, във всекидневието и персонажите се опитват да решат този проблем, слушайки един запис. Стори ми се, че в такъв кратък момент от техния живот, няма място за диалог. По този начин и техният проблем, и историята им е доста по-въздействаща. Тя не е драматична или тъжна, а по-скоро на ръба на комедията.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase