Батко, ДС и как хамелеонът сменя цвета си

Кадър от "Цветът на хамелеона". Снимка: А плюс синема

Историята е разказана първо от автора на „Дзифт“ - Владислав Тодоров, в романа „Цинкограф“. И ако с първата екранизация на негова книга начални крачки в киното прави Явор Гърдев, то с втората дебютира като режисьор известният оператор Емил Христов. Той поверява визията на своя колега Крум Родригес, който използва тъмни нюанси и полутонове, за да опише мътното време, в което се развива действието.

Филмът тръгна по кината със заглавие „Цветът на хамелеона“. Главният герой Батко Стаменов (Руши Видинлиев) е вербуваният за агент на ДС. Персонажът с удоволствие започва да шпионира другите до степен, че успява лесно да свикне с новата си позиция и дори използва стила на държавната структура да манипулира хората, от които някога е зависил.

Филмът разглежда смутния преход, случващ се у нас през последните 20 години. Работата на Емил Христов впечатлява със стилизирано вглеждане в не особено невинните залитания на хората. Сред основните детайлно онагледени човешки качества са анонимността, воайорството и способността на всеки да се трансформира в името да оцелее, най-вече физически. Смущаващ остава буквализмът в примерите. Превръщането на пънкарката (Касиел Ноа Ашер) в посланик или скритият в мазето на мрачната си квартира герой Батко, който безпроблемно нищи живота на жертвите си, са само част от несвършващите гротексни човешки превъплъщения.

Връх в йерархията на тотална загуба на ценностите са епизодите с неприветливата хазяйка на Батко, който буквално я зазидва в стената. Нейното хоби да препарира катерички и други животни също извежда смазваща алегория на безпощадността и бездушието.

Превръщайки романа в шпионски трилър, Емил Христов не пропуска да почерпи киноманите с филмови препратки от „Казабланка“ или „Талантливият мистър Рипли“. По някакъв начин „Цветът на хамелеона“ напомня и на немския „Животът на другите“, където режисьорът Флориан Хенкел фон Донерсмарк проследява всекидневието на агент на ЩАЗИ и хвърля размисли върху качеството на живот по време на безкомпромисен диктат.

Но ако в немската продукция героят агент изпитва симпатия към хората, които наблюдава, то в „Цветът на хамелеона“ Батко е безкомпромисен и лишен от подобни чувства. Персонажите на Емил Христов са антигерои, самотници, единаци, населяващи отблъскваща среда, но нямащи сили и достатъчно желание да изплуват от нея.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase