В очакване на "Снежанка"

Ще има джуджета и мащеха. И излъган баща. И, разбира се, една Снежанка, която бяга от къщи, за да открие мястото си в света на коридата. Новото в тази екранизация по приказката на братя Грим е, че действието се развива в Испания, през 20-те години на ХХ век, с тривърхите шапки, характерни за епохата, с фламенко и тореадори, с любимите митове както на обикновените хора, така и на каймака на аристокрацията

В „Снежанка” има детайли, които показват, че не сте останали верен на приказката, такава, каквато я познаваме...

Филмът разказва за моите мании, тематични и визуални. Целта ми като разказвач е да изненадвам зрителя, това е единственото правило, което следвам. Любимият ми сценарист Жан-Клод Кариер, работил с Бунюел и Милош Форман, казва следното: „Ако пишеш сценарий и видиш, че някой епизод е прекалено логичен или зрителят ще отгатне какво ще се случи в следващия момент, тръгни по друг път, но го направи правдоподобен”.

Как възникна идеята да се адаптира популярна приказка по този необикновен начин?

В началото беше една снимка на Кристина Гарсия Родеро, от книгата й „Скритата Испания”, издадена в началото на 90-те. В нея са публикувани 4 или 5 снимки на джуджета тореадори. Гледайки една от тях, си представих и Снежанка като тореадор, това се превърна в двигател на идеята.След успеха на „Тореремолинос 73“ защо Ви отне толкова време да се заемете с втория си филм?Струваше ми ужасно много. През 2005 г. вече имах написан сценария. Един продуцент ми каза, че би му харесало филмът да е черно-бял, но не би могъл да е ням, тъй като става дума за филм с голям бюджет. Последваха и други отхвърляния, поради което, също както с „Торремолинос 73”, потърсих чуждестранно финансиране. Появи се Ибон Корменсана, който току-що беше създал компанията „Arcadia Motion Pictures” с цел да продуцира международни проекти със средно висок бюджет. Дадох му сценария и той ми призна, че е най-добрият, който е чел през живота си. Това бяха магически думи от един отдаден на киното продуцент, който ме увери: „Ще бъде много трудно, но заедно бихме могли да го направим”.

През следващите години се появи „Артистът”. Как го преживяхте?

Това беше огромен шок. Открих съществуването на този филм седмица преди да започна снимките. Получих съобщение от приятел, който беше в Кан и ми пишеше: „Ще ти дойде много добре...”. Първата ми реакция обаче не беше радостна, защото елементът изненада изчезваше. Макар че кинематографисти като Гай Мадин правят подобни филми, за първи път се случваше такъв пробив в мейнстрийм индустрията. В крайна сметка „Артистът” се оказа от полза за „Снежанка”, защото се превърна в своеобразен ледоразбивач: разби предубежденията спрямо възможността през 2012 г. да се появи черно-бял ням филм.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase