Два филма от международния конкурс на СФФ

Предложенията от международния конкурс на 12 март са две. Продукциите са от Германия и Аржентина. Първият е "Oh Boy" на германският режисьор Ян Оле Герстер.

Нико проваля поредната среща с красиво момиче, като се прави, че няма интерес към него. Освен това му отнемат шофьорската книжка. Банковата му сметка е почти празна и той няма пари дори за едно кафе. Може би днес на Нико просто не му е ден. А може би при него лошият късмет е ежедневие.

Животът може да е труден, дори в него да не се случва кой знае какво. С интелигентно намигване към филмите на Уди Алън и френската Нова вълна „Oh Boy“ създава у зрителя усещане за потиснатост с помощта на главния си герой, който често успява сам да си навреди, макар да не допуска кой знае какви грешки. Второстепенните персонажи се появяват за кратко, но всеки един от тях е забележителен по своему и успява по някакъв начин да окаже влияние върху Нико. Въпреки че действието се развива в Берлин в наши дни, стилът и музиката на филма ярко контрастират със спонтанността на модерния метрополис, а режисьорът привлича вниманието ни към своя интровертен герой, който върви по улицата с неизменно прикован в земята поглед. Прожекцията е на 12 март от 18.30 ч. в Дома на киното.

Второто предложение е на Армандо Бо "Последният Елвис". Комичният и разочарован от живота главен герой в Последният Елвис ще спечели много почитатели на филмовата метафора на Армандо Бо за вманиачаването и отрицанието. Джон МакИнърни е великолепен не само като имитатор на Краля, но и като обикновен човек, чиято мания е на път да го обсеби напълно.

Дундестият Карлос е имитатор на Елвис от Буенос Айрес, където очевидно има двойници на доста звезди – тук можете да срещнете и Джийн Симънс и Барбара Стрейзънд. Карлос рядко може да се почувства напълно доволен – нито в работата си от 9 до 5 на поточната линия в завод, нито натъпкан в костюм на Елвис пред феновете на Краля, защото се е идентифицирал не само с духа, но и с тялото на покойната звезда. Най-лошото обаче е, че той е загубил семейството си – развел се е със съпругата си Алехандра и никак не е близък с дъщеря си, наречена, разбира се, Лиза Мари. Но Алехандра претърпява катастрофа и обърква всички планове на Карлос, който сега трябва да се грижи за дъщеря си и да си припомни какво означава да си баща. Чертите в характера на Карлос са внимателно обмислени и ярко изразени, но в нито един момент той не изглежда абсурдно или глупаво. Музикалният талант на МакИнър придава на Карлос достойнство и макар понякога да напомня на Глен Кембъл, той звучи като Елвис и със сигурност умее да пее.
Джон Андерсън, Варайъти
Днес от 20.30 ч. в Дома на киното

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase