От "Пънкарски синдром" до "Цветанка"

Поглед отблизо към личности като Ай Вейвей и Антон Корбин, изследване на необичайните сходства между хората от различни места по земята, луната като идея фикс на няколко мечтатели, разследващо пътуване назад в историята в търсене на връзката между големите корпорации и щатската администрация, картини от живота на младите грузинци, кой кой е в света на комиксите, една семейна хроника като сюжет за филм, разказ за изненадващо различна финладска пънк банда, поетична история за една необикновена жена и какви тайни може да крие една уругвайска къща – изключителни хора и сюжети от живия живот попадат в селекцията на най-новото и най-интересното от световното документално кино, дело на режисьорите Андрей Паунов и Борис Десподов.

За първи път наградата за най-добър документален филм на СФФ ще бъде осигурена от международния кинофестивал „Милениум”. Наградата ще бъде връчена от международно жури на 16 март в Зала 1 на НДК, а за втора поредна година в рамките на СФФ ще бъде представена и специална програма от филми, избрани от фестивала за документално кино „Милениум” в Брюксел.

За първи път домакин на Документалния конкурс на СФФ е Червената къща. Там ще бъдат представени, както конкурсните филми, така и други документални филми от програмата на СФФ. Повечето български премиери са разположени в Дома на киното.

Ето и селектираните проекти. „Антон Корбин изцяло” е филмов портрет на фотографа и режисьор, на който дължим незабравимата визия на музикалните клипове на Depeche Mode, U2, Metallica и Nirvana. Режисьорката Клартье Куирейнс пътува заедно с Корбин и доближава зрителя максимално до света на визуалния артист – в неговия невидим за публиката личен живот и по-точно - неговата липса. Самотата и славата, очакванията на общественото мнение, успехът и постоянното съмнение на артиста – всички контрастни кадри от живота на големия Корбин са представени с особено майсторство. Режисьор с признат опит, Клартье Куирейнс вече има една номинация от Европейските филмови награди през 2008 за най-добър документален филм с „Диктаторът ловец”.

Какво е общото, какви са връзките между хората, живеещи около Байкалското езеро, в Шанхай или в Патагония? Необичайните сходства се разкриват от чилийският режисьор Карлос Клайн във филма „Където летят кондори”. Съпровождайки руския си колега Виктор Косаковски по време на снимките на документалния му филм „Да живеят противоположностите”, Клайн ни представя своята гледна точка по един личен и въздействащ начин. За чилиеца това е втори режисьорски опит, в който той съчетава ролите на сценарист и оператор. Филмът е заснет на множество локации в Германия, Швейцария, Чили, Китай, Аржентина и Русия и отвежда зрителя на пътуване с неочакван край.

„Лична вселена” е най-новата творба на режисьорката Хелена Тршестикова, който й донесе награда от филмовия фестивал в Карлови Вари през 2012 година. „Лична вселена” е филмов експеримент, възможен само в документалното кино. Камерата проследява 37 годишната семейна хроника на Хонза, роден през 1974 г. в трудното време на социализма в Чехословакия. Как протича живота и как се променят хората - Тршестикова прави впечатляващ опит за безпристрастен поглед върху личнатата история. През 2009 година нейният филм „Рене” получи наградата за най-добър документален филм на 13-ия София Филм Фест.

Канадският документален филм „Лунархия!” на режисьора Саймън Енис е забавен и ироничен разказ за група мечтатели. В разнородна компания на хора, посветили живота си на луната, зрителите ще открият и идеалисти, и интриганти – един запален от идеята да живее на планетата, а друг – от възможността да търгува с парцели там. За Саймън Енис това е пети филм след дебюта му през 2005 „The Waldo Cumberbund Story”, определен от критиката като особено успешна документална комедия.

С номинация от фестивала в Сънданс 2013, грузинският филм на режисьора Тинатин Гурчиани „Машина за заличаване на всичко” е неподправен поглед към страховете и стремежите на младите в днешна Грузия. Един стандартен филмов кастинг през 2011 събира младежи от малки и големи населени места на Грузия. Някои искат да участват във филма, други – просто да споделят сантименталните си истории, а трети – да намерят дързост да осъществят най-големите си мечти. В този смел дебют режисьорът Гурчиани създава релефна картина на трудното ежеднение на грузинците.

Особено актуална и болезнена, темата за краха на американската икономика е филмирана от режисьорите Франсис Коузи и Доналд Голдмахер. „Обир: Кой открадна американската мечта?” разследва причините и стига до извода, че всичко е резултат от съзнателно вземани решения в продължение на 50 години от малка група хора: лидерите на корпорациите и техните партньори на политическата сцена, както и Американската търговска камера, най-големият лобист във Вашингтон. Филмът дава още един отговор на въпроса „Кой е виновен за световната финансова криза?”

„Поток на мисълта” е необичаен филм, колкото документален, толкова и концептуален, отвеждащ зрителя на няколко метра под земята. Режисьорът Тимо Новотни представя в особен, почти есеистичен стил, една вселена, скрита от очите на хората – метро-системите в отделни градове. Оказва се, че едно пътуване в подземните метро мрежи в Китай, Русия, Австрия, Япония може да предаде интересен поглед върху световете, които те отразяват.

Филмът на режисьорите Юка Каркайнен и Яни-Петери Паси „Пънкарски синдром” е посветен на финландската рок група “Pertti Kurikan Nimipäivät” или “Именният ден на Перти Курика”. Музикантите са четирима мъже с умствени увреждания, които репетират и изнасят концерти на сцените на международни фестивали наравно с известни музиканти. Влизането с камера в тяхното ежедневие, изпълнено със записи на музика, смях, алкохол, боричкане и приятелство, е особено преживяване за феновете както на пънка, така и на киното. „Пънкарски синдром” лесно може да бъде квалифициран като социално ангажиран филм, но той носи нещо още по-важно - философията на пънк движението като бунт срещу стереотипите на обществото.

„Хубаво място, хубави хора” е историята на една къща, започнала съществуването си като футболен клуб, преминала през бордей, за да завърши като католическа капела и всичко това - в малко консервативно градче на Уругвай, е разказана с хумор и чувствителност. Филмовият дебют на сценаристката, режисьор и продуцент Алисия Кано Менони й носи номинация за „Златен Хюго” от Чикагския филмов фестивал през 2012.

„Цветанка” - българското предложение в конкурсната програма - е дебют в киното за Юлиан Табаков. Художник и дизайнер, Табаков композира серия от уникални образи. Централен персонаж във филма е неговата баба – Цветанка Гошева, преминала с живота си през три политически режима в България. Иронията на съдбата определя последният й работен ден да бъде 10 ноември 1989 година, а след това дори и слепотата не й пречи да види в детайли настъпващите промени.

„Ai Weiwei: Never Sorry” е филм за световноизвестния артист, дисидент и активист Ай Вейвей, изследващ връзката между политиката и изкуството. През последните години Вейвей се прочу както с амбициозните си картини и инсталации, така и с политическите си провокации. Филмът изследва сложната връзка между творческата работа на артиста и обществената му ангажираност в цялото му изкуство. За сценаристката и режисьор Алисън Клейман този киноразказ носи успех с номинация и специалната награда на журито от фестивала Сънданс 2012, затвърждавайки високата оценка на критика и публика.

В документалния „Комик-Кон епизод IV: Надежда за феновете” зрителите ще открият, че звезди като Сет Роугън, Илай Рот, Стан Лий и Сет Грийн са „посветени” фенове на комиксите и най-вече на култовото събитие Комик-Кон. Режисьорът Морган Спърлок разкрива метаморфозата на скромното мероприятие, стартирало през 70-те, в гигантско шоу за маниакално отдадените на тази култура хора. Какво харесват феновете в Комик-Кон, как той се е променил през годините и как променя живота на начинаещи художнищи - отговорите режисьорът намира сред необикновените почитатели на комиксите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase