След осемчасова репетиция в театъра Ованес Торосян ни разказа за работата си в един много истински филм, за актьорската професия и колко важно е да не бъдеш сериозен.

Премиерата на „Аве” предстои, какво би искал да кажеш за филма, извън рекламните изречения?

Нещо съвсем кратко и ясно – филмът е много истински.

Кои за теб са нещата, които един актьор не трябва да забравя в работата си?

Може би, първо, никога да не забравям откъде съм тръгнал, това върви с желанието да не се взимам на сериозно. Защото нямаш гаранция, неизвестно. Внимаваш, учиш се и не забравяш да развиваш умения­та си.

И какво ново откри по вре­ме на работата си в „Аве”?

Участието ми в „Аве” е първата ми главна роля. Мисля, че се нау­чих да водя действието във филма. В „Аве” ние с Анжела водим дейст­вието и много се надявам да съм се справил. Поначало това е трудна задача.

Искаше ли да научиш нещо за твоя персонаж предвари­телно?

Имах усещането, че всичко сякаш ми е ясно. С Константин Божанов много говорихме пред­варително за образа, за историята му. Имах и голяма свобода, която пък пораждаше притесненията ми дали ще успея да издържа цял филм на гърба си?

В момента репетираш уси­лено в театъра, доскоро си се снимал, как премина прехода от снимачната площадка до сцената?

Доскоро бях оставил театъра на втори план. Преходът ми беше тру­ден. Заминах за Хасковския театър за репетиции с Лилия Абаджиева. Бях позабравил какво е да си на сцена. Театърът иска страшно мно­го отдаване и енергия от актьори­те. А и определено не е нещо, което можеш да оставиш по средата на процеса, за да заминеш за някой интересен фестивал в чужбина.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова