През 1972 г. Ленард Коен потегля на европейско турне, което стартира в Дъблин и завършва в Йерусалим.

В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. С бюджет само от 35 хиляди британски лири Тони Палмър го следва от град на град с екипа си от четирима души. Само месец след приключване на турнето Палмър е готов с монтажа на първата версия на документалния филм.

По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че девет месеца по-късно ще се появи версия, която, по думите на Палмър, съдържа 50% от неговия материал, но под която той не би разрешил да поставят името му като режисьор заради изцяло променената структура, невежо направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл.

Години по-късно Тони Палмър получава възможност да направи свой монтаж от заснетия през 1972 г. материал. „Bird on a Wire” съдържа 17 от най-великите песни на Коен, изпълнени по времето, когато певецът и музикант е във върхова форма, и разкрива трудностите по време на всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, според Палмър се е запазило най-важното – духът на времето. Но не само това. „Bird on a Wire” е най-емоционалният и откровен филм на Тони Палмър и София Филм Фест ще е един от първите фестивали в света, на които ще е показан в оригинал.

Тони Палмър е един от водещите режисьори на музикални документални филми и исторически игрални драми. Филмографията му наброява около 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс и Франк Запа до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас, Джо Осбърн, Марго Фонтейн и Менухин.

Неговият филм, посветен на Вагнер (дълъг 7 часа и 45 минути), с участието на Ричард Бъртън, сър Лорънс Оливие и Ванеса Редгрейв, е определен от „Лос Анджелис Таймс” за „един от най-красивите филми на всички времена”. Сред повече от 40-те международни отличия за работата му са 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди БАФТА и „Еми”.

Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. Тони Палмър е представял на българската публика „Англия, моя Англия” (1995), „Странната история на Делфина Потоцка или Мистерията на Шопен” (1999), както и „200 мотела” на специална прожекция на миналогодишното издание на София Филм Фест.

Ето какво казва и Тони Палмър: „Връщайки се 38 години назад във времето, продължавам да изпитвам възхита и преклонение пред Ленард Коен - като поет, изпълнител и човек. Оригиналният филм беше направен с любов и се надявам онова, което съм успял да уловя, да заблести отново в кадрите на възстановения филм.”
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase