Като монолог на Шекспиров персонаж звучаха думите на Отар Йоселиани на пресконференцията в Матти’Д, посветена на грузинския режисьор.

Отсъствието на радост и мисъл и метафизиката в киното бяха най-важните акценти в думите на режисьора.

„Грузинското кино, както и световното кино, днес не съществува. Най-вече по морални причини. Малко от младите хора, които имат глави на раменете си и сърца, днес се захващат с кино. Защото режисьорът днес е роб. Няма по-голямо робство от робството в киното и вие едва ли можете да посочите един мой колега в Холивуд, който прави кино според собствените си разбирания.”

След Йоселиани на официалната маса седна Силвия Кристел – жената, с която едни свързват еманципацията, а други – младежките си фантазии.

Освен за пристрастията си към рисуването и вкусната храна, Кристел разказа как „Емануела” парадоксално е била част от туристическите забележителности на Париж, въпреки че нито една френска актриса не е имала смелостта да участва в снимките. Което впоследствие променя и живота й.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase