Силвия Кристел се завръща в киното с неочаквано силно изпълнение в източноевропейската независима продукция, дело на хърватски и френски копродуценти.

Режисьор е Огньен Свилич.

В едно интервю отпреди 3 години признавате: „Не мога да кажа, че „Емануела”е прекрасен филм, но се появи в правилното време.” Защо, според вас, този филм скандализира обществото, според вас?

„Емануела” помогна за освобождаването на жените.

Бихте ли ни споделили нещо за сюжета и специално за вашата роля в „Два слънчеви дни”? Познавахте ли предварително режисьора?

В „Два слънчеви дни” една малка група туристи се изгубва в планината. Аз съм в ролята на странна жена, която е член на секта, Кристиян Марайн е в ролята на мой съпруг, болен от Алцхаймер. Но Мая Санса и Бристол Помрой са основните персонажи, те са в ролята на проблемна двойка. Филмът е за отношенията между хората.

Как се чувствахте по време на снимачния процес, имаше ли нещо ново, което Ви направи впечатление?

Имахме късмет, че режисьор беше Огнян Свиличич. Аз се срещнах с него на един фестивал, където той ме попита дали все още се снимам и имам ли желание да прочета последния му сценарий.

Никога не съм очаквала, че ще ми се обади; отне му известно време, за да намери финансиране и за най-голяма моя изненада един ден се озовах в Хърватска. Огнян разчита на репетициите, отделя много време за тях и на мен ми харесва този начин на работа. Той се вслушва в актьорите, много точен е в режисьорските насоки, които дава. Ние бяхме прекрасен малък екип, грижеха се за нас по възможно най-съвършения начин!!! И снимахме в изключително красивата, дива природа на Хърватска. Беше страхотно!

Какво може да ви склони да участвате в един филмов проект – сценарият или убедителните аргументи на режисьора? Какво е предизвикателно за вас като актриса?

Сценарият е най-важният аргумент, режисьорът също е от значение. Най-голямото предизвикателство е едновременно да говоря и да ходя.

Какво е важно според Вас за младите кинаджии, особено в Европа?

Трябва да се осигурят повече средства за младите кинематографисти.

Какви книги четете напоследък?

Сега чета „Свобода” на Джонатан Франзен.

Живеете в Амстердам – има ли нещо специално, с което този град Ви привлича?

Животът в Амстердам е прекрасен, защото е близо до Утрехт, където живее синът ми. Два пъти месечно обядваме заедно в кафене „Токио” в Амстердам.

Как протича обикновено един Ваш ден?

Един типичен мой ден започва със закуска в 9 часа, посещение във фитнес-центъра, обяд около 12.30, пазаруване на продукти и вестници, проверка на кореспонденцията ми, отговаряне на мейли. След това, в зависимост от времето, поне 30-минутна разходка навън. Следват вечеря, малко телевизия и сън.

Какво Ви кара да се усмихвате?

Хубави хора, бебета и кучета.

Какво Ви разплаква?

Филми като „Любовна история” винаги ме разплакват.

Имате ли си ритуал за късмет?

Винаги обувам първо десния си чорап.

Вашият съвет към младите хора, които искат да правят филми?

Вярвайте в мечтата си и работете, за да я осъществите!

Имате ли несбъдната мечта?

Нямам несбъдната мечта, най-искреното ми желание е да се радвам на добро здраве.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова