Изминаха десет години откакто Групата на седемте извхърли Русия. Сега воденият от Съединените щати клуб представлява 44% от световната икономика и едновременно признава своите ограничения и приветства своята устойчивост.

И Китай, и Русия успешно ухажват нововъзникващите икономики в не особено строго дефинирания Глобален юг и гледат на САЩ и техните съюзници като на агресори, които подклаждат войни и използват санкции, за да постигнат геополитическите си цели. Г-7 ухажва същите страни и на срещата на върха тази седмица в Южна Италия намери творческо решение как да използва лихвите от замразените руски активи в подкрепа на Украйна.

Проблемът е, че няколко от лидерите, които кацнаха в Апулия, са затънали в сериозни проблеми на вътрешнополитическата сцена. Президентът на САЩ Джо Байдън изостава от Доналд Тръмп в много социологически проучвания преди изборите през ноември. Министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак върви към поражение през юли. Френският президент Еманюел Макрон отхвърля слуховете, че ще се откаже от участие в предсрочните парламентарни избори, които не е трябвало да свиква следващия месец.

Изправени пред две жестоки войни, могат ли страните от Г-7 да съберат достатъчно икономическа, военна и дипломатическа сила, за да предотвратят най-големите заплахи за ръководения от демокрацията световен ред след Втората световна война? Военните линии в новата ера на геоикономическа фрагментация са очертани.

Никой друг въпрос не илюстрира по-добре изолацията на Г-7 от Украйна. Групата и Европейският съюз предоставиха по-голямата част от помощта и чуждестранната военна подкрепа, докато почти всички останали държави избягват битката или дори се съюзяват с Русия.

Конфликтът в Украйна, съчетан с увеличаването на военните сили на Китай, породи съмнения относно военното господство на Г-7, включително дали САЩ биха били в състояние едновременно да помагат за защитата на Украйна, като същевременно реагира на евентуално нахлуване в Тайван.

Докато руските разходи за отбрана са се увеличили, тези на Г-7 остават относително непроменени - включително няколко държави, които са под целта от 2% от БВП, определена за членовете на НАТО, което е основен източник на недоволство за Доналд Тръмп.

Разбира се, по-малкият размер на руската икономика на Русия означава, че дори удвояването на разходите ѝ като дял от БВП вследствие на войната значи, че тя ги увеличава приблизително същата сума в парично изражение като много по-скромното увеличение, което Германия е планирала, според Bloomberg Economics.

За Г-7 защитата на Украйна е въпрос на принцип и на защита на самата демокрация. За много други държави това е просто още един знак за многополюсния свят и разхлабването на влиянието на Запада.

Първоначално санкциите обединиха Г-7 около прекъсването на двустранната им търговия с Русия, но пренасочването на стоки през трети страни все още позволява на Москва да води война. Износът на Германия за Казахстан, например, е скочил след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. Освен това Китай запълни недостига, от който се нуждае Русия, като увеличи двустранната им търговия. Тази седмица САЩ предприеха мерки за ограничаване на препродажбата на стоки за Русия, разширявайки прилагането на законодателството по отношение на чипове, произведени и продадени в чужбина.

"И в двата случая - Китай и пренасочването на търговията през трети страни - имаме голям проблем", казва Робин Брукс, старши научен сътрудник в Института Brookings във Вашингтон. "Русия не е икономически изолирана."

Цялата статия може да чете в Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: